За огромно мое съжаление мачовете, в които съм гледал на живо Стойчо Младенов, се броят на пръстите на едната ми ръка. Това обаче не пречи за мен той да е най-големият от плеядата големи играчи на "Армията" за последните 30 години. Елегантен като футболист с недотам елегантно поведение като треньор. Сериозен, мнителен, често с вид на недоволен, винаги отстояващ мнението си. Това е Стойчо Младенов.
Поредното му завръщане в Борисовата градина провокира цяла палитра от емоции в съзнанието ми през тези няколко месеца. От "Защо, бе, Стойчо? Защо ти трябва?" през "За Бога, ти ще направиш чудеса!" до "И все пак не трябваше да приемаш...". Общо взето това ми се въртеше в главата в периода между гостуването в Симитли за Купата и развръзката на титлата в Разград.
Месец след финала на шампионата и вече на хладна глава съм убеден, че Стойчовата футболна пролет бе нещо като предизвестена смърт още в момента, в който той откликна на предложението на собствениците на ЦСКА. И тук няма никакво значение дали "червените" бяха станали шампиони или не. Кое го заблуди да се хване на хорото с перничаните остава загадка. Заплатата от 10 хиляди евро на месец, която така и така не получава? Или пък перспективата да триумфира с голобради момчета плюс Дюлгеров и Паун? Пробив в Шампионската лига? Не ви звучи сериозно, нали?
Нещото, което знам със сигурност, е че на Младенов е било обещано да се извади сериозна сума за силна лятна селекция, дирижирана единствено от него. Но още в дните, в които "Титан" омайваше Екзекутора да поеме отбора. От тогава колко вода изтече и колко уиски се изпи... А и обещанията на Димитър Борисов са истински колкото немската диплома на Калинка. Екзекутора не знаеше ли това?
На 55 години, от които около 40 в голямата игра, Стойчо допусна хлапашка грешка, обвързвайки се с "Титан". Просто с пернишките "бизнесмени" е невъзможно да се работи. Питайте всеки - от Венци в софийския квартал "Овча купел" до Събев в бургаския "Лазур".
Така се стигна до положението: селекция - йок, заплата - йок, перспектива - никаква. Но в крайна сметка на Младенов никой не му е виновен и ще си носи тежкия воденичен камък от 2012 при всяко едно следващо завръщане на "Българска армия". А такива ще има още много.
Сега на дневен ред обаче е обратният процес - напускането. Искат го и двете страни. Кралете на боклука употребиха наставника и вече не им е нужен. Младенов от своя страна подреди пъзела, най-после се светна и чака момента да си бие шута. Всяко друго развитие ще е изненада тип Гърция - Русия.
И така до следващото му пристигане в Борисовата градина на бял кон. Когато от мачовете с Миньор, Левски и Лудогорец ще спечели много повече от необходимата му тази година една-единствена точица. За да бъде отново Екзекутор!
