„По неясни причини няма да играя или шансовете ми ще бъдат ограничени. Затова е най-добре за всички да си кажем „довиждане".
Тълкуванието на тези думи е, че Димитър Бербатов вече знае какъв ще е статутът му за новия сезон. Досега той се е изказвал горчиво за миналия, в който наистина не игра много. Но да стигнеш дотам, че да излееш душата си във Фейсбук, и то с поглед напред във времето, значи нещата са му ясни. Най-талантливият футболист, който се е родил у нас след Стоичков и Балъков, е в положението, което в шахмата се нарича пат.
При него, както пише в дебелите книги, „царят не е под шах", но „шахматистът няма нито един позволен ход". Бербатов е уведомен, че е резерва, периферен играч. Договорът му си тече и никой не може да го вземе като свободен агент. Цената му уж е малка (пак според Фейсбук откровението - 5 милиона лири), но за играч над 30 г. заплатата му не е за всеки. Той може спокойно да си остане в Юнайтед, ще си прибира парите и ще си свирка една година, ще се радва на раждането на втората си дъщеричка, ако са верни слуховете. Но дори за един търпелив и спокоен човек като Бербатов, две години в ролята на тактическа смяна идват твърде много. Някак обидно е и за възможностите и за името му.
За да стигнеш дотам да разказваш разговорите си с шефа във Фейсбук, наистина на Бербатов му е дошло в повечко. Той е на ръба на отчаянието и ситуацията не изглежда решима. Вероятно ще трябва да се примири с пейката на „Олд Трафорд" или да приеме спасителен пояс от някакво място като Галатасарай, където не е много сигурно, че му се играе.
Бербатов не е единственият „отчаян съпруг" през това лято във футбола ни. Като се замислим, най-важните ни играчи са в тежка ситуация, въпреки че до края на трансферния прозорец има ужасно много време.
Мартин Петров засега си е футболист на Болтън и се стяга за първия сезон в кариерата си, в който ще играе извън елитно първенство. Никога досега той не бе изпадал. Малко му е късно за трансфер, а и в клуба му харесва. При Мартин ситуацията не е драматична, но е твърда - май няма мърдане от Болтън.
Валери Божинов... Тук може да се изпише толкова много, че клавиатурата да стане за смяна. Какво става с този Валери? Освен, че с гордост се похвали от някакви острови, че не е гледал нито минута от Европейското и събира тен с любимата, Божинов пак е без отбор и искан от ... всички. Днес е в ЦСКА (Москва), утре в Лацио, в събота го прибира Волфсбург, в неделя е в Евертън... С лекота и елементарно събиране на „две и две" всички тези варианти стават за минути нелогични. Божинов пак ще си намери отбор, защото има някакъв мениджър-магьосник, който винаги успява да уреди нещата. Но нападателят с уверена крачка върви към бездната на отчаянието. Не, не той ще е отчаян, че футболът го изплюва. А феновете, които не спират да вярват, че той имаше, а и може би още има потенциал за големи дела.
Станислав Манолев изкара голяма част от пролетта на пейката в ПСВ. Не искаше да преподпише договора си. Сега го стори, открито говори за трансфер, обаче клубът май иска голяма сума, а и купувачите не се избиват. Манолев може би трябва да помисли, че все пак играе в отбор - европейски шампион, със сериозна история и ореол. За да не попадне заради приказките си в графата на „отчаяните съпрузи" - дето уж са на хубаво място, ама не играят, а и не ги взима никой.
Ивелин Попов си остава засега в Газиантеп, въпреки постоянните слухове за трансфер в грандовете. В Турция върви огромно разследване, а и финансово доста клубове закъсаха. Грандовете засега се пазят от големи трансфери, а неусетно стартът на сезона си наближава и изглежда, че Попов се стяга за трети сезон в Газиантеп. Твърде много за човек с амбиции за голям футбол.
С други думи - дано поне три трансфера разбият застоя на родните звезди. Ще е жалко да изкарат следващия сезон с мрачни гримаси на отчаяние. Ще се отрази на футбола им...
