СЕДЕМ НЕЩА, КОИТО НАУЧИХМЕ ОТ УИКЕНДА:
- Оркът нрава си не мени
Между "свине", "говеда", "цаци", "папагали", "буфери" и прочие носещи негативен оттенък прякори в българската футболна фауна, този на Миньор изпъква с лекота. Просто е най-добре описващ сериозна част от дружината, подкрепяща перничани. А и самото населено място. И, както знаем от Толкин, орките нрава си не менят. Преди година фен на Левски бе прострелян с въздушна пушка по пътя към изключително не на място наречения „Стадион на мира". През уикенда дете, отишло да подкрепя "сините", бе уцелено на трибуните. Все още не е ясно с какво точно, но е ясно, че са го шили в болницата. Преди години бившият футболист на Ботев Владо Тилев бе уцелен с бомбичка, докато гледаше мача от пейката на резервите. Тоест, случаят от неделя не е прецедент. Въпросът е докога няма да има виновни? И докога ще се чака, за да вземат мерки - докато някой, да не дава Господ, умре ли?
- "Сините" си връщат настроението
Продължавайки с орките - през този сезон "полуръстовете" от Левски, Литекс и ЦСКА (ок, Дока не е толкова нисък, но физиономията и къдриците му са най-хобитски) вършеха уверено своето срещу пълчищата на Мордор. Но Левски продаде Жоазиньо - нисичкият бразилец има три гола и асистенция в четири мача срещу Миньор - и ето, не успя да спечели в Перник. Но поне върна настроението в играта си. Ако преди неделя някой беше казал, че след отпадането за Купата сините ще направят толкова добър мач в Перник, със сигурност щяха да му се изсмеят. Да, отборът на Ясен Петров не вкара гол, но създаде толкова много положения, колкото не се бе случвало от средата на октомври насам. И то във втори пореден мач. Което, съчетано с тежките пет гостувания на Литекс до края и свойството отборите на Любо Пенев да завършват слабо сезона, може да върне интригата.
- Видович не става за офанзивен халф
Ръководството на Левски мъчи сърбина на тази позиция. Да, разбирателството му с Минев е добро и понякога центрира добре. Обаче Видович е твърде тромав за футболист с атакуващи функции, а и му е изключително трудно да преодолее съперник. И е очевидно, че и той, също както Жанвион Юлу-Матондо, не е достоен наследник на Жоазиньо. Факт е и че смените срещу Литекс и Миньор се включиха много добре за малкото време, което получиха. Така че, ако сините продължат да настояват да е титуляр, може би просто трябва да бъде сменян още на почивката.
- Маркиньош и Караджов пак тръгнаха надолу
Още откакто дойде от Беласица, Маркиньош разделя мненията. Не защото няма качества, а защото си избира мачовете, в които да играе и тези, в които да се крие. Като по правило слабите му изяви са повече от силните. Забележителното за бразилеца постоянство в края на миналия сезон и началото на този обаче заблудиха мнозина, че той се е променил. Е, да, ама не. Една асистенция срещу разградения двор Черноморец и два финта срещу Левски са всичко положително за него след паузата. Доста скромно за близо 600 минути игра. А пропускът срещу Литекс най-добре илюстрира накъде се е запътил. Компания надолу му прави и Иван Караджов. Да, той е допуснал само два гола през пролетта, обаче в действията му отново се завръща лековатото и пренебрежително отношение, което проваля всеки вратар. Вярно, опитите му да финтира сам себе си срещу Литекс не се увенчаха с успех, но важното е да не се отчайва - до края на сезона има още много време.
- Делев не знае правилото за засада
Може би и Спас Делев се надява сър Алекс Фъргюсън да каже за него, както го направи за Филипо Индзаги, че е роден в засада. Обаче по нашите ширини ни мениджъри от класата на шотландеца, ни футболисти като Пипо. Така че е доста по-вероятно да бъде пустосван от ядосани фенове на ЦСКА. Никой не оспорва приноса му за добрите резултати на червените, но колко ли по-голям можеше да бъде той, ако научи и запомни две прости неща: първо, правилото за засада и второ - че все още е по-бърз от повечето защитници в България и може да ги надбяга. Докато не го направи, единственото общо между него и Индзаги, ще бъдат незаслужените ръкомахания и обиди към страничните съдии.
