1994 година е специална за всички българи, които знаят що е футбол. Тоест - за всички... По това време, макар и в много по-слънчеви дни от тия сега, преди 17 години волните птички на Димитър Пенев сториха несънуваното и си тръгнаха с медали от мондиала. Вечна им слава!
1994 година е много специална и в кариерата на Милен Радуканов. В нея той научи най-важния си и болезнен урок във футбола, видя най-големия роден триумф по телевизията, редом с всички нас, и постигна своя личен връх. В рамките на няколко месеца настоящият треньор на ЦСКА е празнувал победите на Стоичков и останалите, вкара фамозен гол на Ювентус за армейците, а после изживя историческото 1:7 от Левски. Сериозно влакче на емоции.
17 години по-възрастен, сега Радуканов поема най-голямата отговорност в кариерата си. Вече е мениджър, тоест натоварен с цялата спортно-техническа власт (но и отговорност) в ЦСКА. Налага свой стил и първата му пролет бе успех. Не се притеснява да допуска близо до себе си футболистите, които се държат като приятели и в отбора се създаде чудесен колектив. Тези дни из спортните сайтове се въртят кадри на цесекарите, които хапват кюфтенца и пият биричка, докато се изкачват към Мусала. Смях, закачки и бира. Все едно ни връщат към американското лято, което помним с онези космати мъже край басейна, ръсещи лафове пред камерите на български, германски, мексикански и какви ли не още медии. После брадясалите Пеневи лъвове излизаха на терена и удряха поредния подценил ги съперник.
Ще сработи ли методиката от САЩ'94 на клубно ниво и толкова години по-късно? Разбира се, всеки футболист ще каже, че предпочита методите на Радуканов пред тези на Любо Пенев, например, който отваря сутрин очи с думите „дисциплина" и „режим" на уста. Сигурно и сънува как някой от играчите закъснява и е глобен и порицан жестоко. Или терапията на Гонзо, който кара новото си звездно холандско попълнение Арс да тича след автобуса заради слаби кондиционни резултати в тренировките? В ЦСКА избраха подхода на Пената, а при двата основни съперника го зачеркват... А исторически е доказано, че етапът на подготовката е най-скучен и тягостен за футболистите. И в неговите условия най-много върви да наложиш по-разнообразен и лек режим извън игрището, за да не се трупа негативна енергия от сивото и работно ежедневие. Тиймбилдинг го наричат в англоговорящите страни. При нас си е Пеневия подход.
На „Армията" пускат Грило да се жени, Акуаро да си търси отбор насред подготовката, катерят се по планините с бира в ръка и се смеят на вицове. В Левски интервютата са забранени, играчите са концентрирани, следи се дори дали са облечени от глава до пети в клубната екипировка при слизането от автобуса за контролите. Гонзо със сериозно изражение (той другояче и не може) говори за важността на мачовете дори сега, казва, че няма да си празнува рождения ден, за да не спира ритъма на подготовката...
Като погледнем резултатите, Левски и Литекс бяха пред ЦСКА в пролетното класиране. Значи „казармата" също работи за добри резултати. Гонзо и Любо Пенев са тирани и не допускат играчите близо до себе си, но ги опъват като струни в подготовката, налагат ред и вероятно това не може да не се отрази на терена. Радуканов държи морала висок с дух на приятелство и по-либерално отношение, а на игрището футболистите се хвърлят и за него. На хартия и двата подхода си имат свои плюсове, но минусите изпъкват като се чуе свирката от съдията за начало на мачовете. Сплотената дружинка на ЦСКА може да се окаже недостатъчно концентрирана и да допусне някое 0:0 с Монтана, докато натегнатите като пружини левскари може да се сковат пред вратата на Берое, например. Нищо чудно и в Литекс големите очаквания, ранният старт в турнирите и казармената дисциплина на Любо в един момент да дадат негативно отражение. Защото и германците бяха отлично подготвени преди 17 години, но накрая плакаха.
Ясно е, че тези три отбора ще спорят за титлата. Щом почне първенството, резултатите от подготовката не могат да се скрият. Тогава ще се види чий подход е правилен и кои играчи са по-добре настроени за 30-рундовата битка. Сега е време за закани, тренировки и... по някоя бира.
