Ел Голеадор на 50!

50 години! Когато си далеч от тях, ти се струват като тъжната сива граница, от която започва старостта. Доближиш ли ги, започваш да свикваш с мисълта. А удари ли часът на половинвековния юбилей, разбираш защо мъдрите хора са казали, че животът започва на 50.

Нито ден повече или по-малко - днес Любослав Пенев се е видял в огледалото като мъж, прекарал точно половин век на този свят.

За кратко пред очите му е минала житейската лента с радостите и мъката, с победите и със загубите, с примера, който успя да даде на няколко поколения и с идеите му, които останаха неразбрани.

Няма начин да не е било така. 50 години не са шега работа за най-обикновен човек, а какво остава за такъв великан като Любо.

Наред с равносметката, съзнанието му вероятно е било заето с приготовленията на празника и скъпите хора, които ще седнат на трапезата. С всеки един детайл и малка подробност.

Защото Пенев е перфекционист във всичко, с което се захване. И това старание и отдаденост, в съчетание със самородния талант у него, го превърнаха във футболно явление от световна величина, за което никога няма да се говори в минало време.

На 50 или на 100 - Любослав е футболният учебник, който може да се чете само от най-добрите.

Нали схващате? Да имаш учебник по ядрена физика, няма да е достатъчно да станеш добър ядрен физик.

Затова спокойно можем да кажем, че някои от най-великите голмайстори от последните десетилетия са естествено продължение на гения и новаторството, което демонстрираше Любо на терена в разцвета на кариерата си.

Той можеше всичко. Можеше да ни прати да духаме супата, но най-обичаше да праща вратарите на кратки разходки с навеждания да обират топките от мрежите си.

Чупеше голови рекорди и печелеше индивидуални призове, но гениалността му се криеше най-вече в това, че бачкаше за целия отбор.

Пенев бе страшилише като таран в централната зона на атаката. Без значение дали овладяваше топката с гръб или с лице към вратата, просто качваше съперниците отзад и ги разнасяше, както си иска.

Наистина бе зрелищно и впечатляващо, но бе само малка част от комплексните му функции на "деветка".

Любо бе сред пионерите на своя пост, които често се включваха по крилата и можеше да даде завършващо подаване със същата лекота, с която да отбележи гол.

Ювелирният му пас на 17 ноември от централната зона на "Парк де пренс" за епохалния гол на Емил Костадинов пък е нагледен пример за съвършенството на футболиста Любослав Пенев.

Това съвършенство се помни и до днес в Испания, където Ел Голеадор си остава един от най-големите реализатори в Примера.

Абсолютен кумир за феновете на Валенсия и Атлетико Мадрид и съкровен спомен и гордост за тези на Компостела и Селта.

На 31 август никой на Пиренеите не го забрави, а особено емоционална бе честитката на Валенсия, след като от клуба публикуваха видео с голове на българина и написаха "Валенсия поздравява един мит за неговия 50-ти рожден ден. Любо, Любо!"

Какво повече да кажем за Митичния, който се готви за новия живот на 50? Може би - наздраве. И най-вече - поклон.

Защото е гигант. Защото е непобедим. Защото е горд. Защото е Ел Голеадор!

Новините

Най-четените