"Сульо и Пульо пишат за Левски... Нищо не разбирате... Един свестен анализ не прочетох..." (Георги Иванов - Гонзо след мача Локомотив (Сф) - Левски 0:2 в неделя).
Свъсените вежди и погледът, сякаш сърдит на целия свят, отново се появиха. И тази седмица в българския футбол не завърши без кръвно обидени на журналистите футболни люде. Тези редове могат да бъдат подписани и от Сульо, и от Пульо, въпреки че тези наши колеги засега са само във въображението на един директор на доста голям клуб.
Не за първи път Георги Иванов показва и втората страна от своето "аз". Не е изненадващо, а и си има съвсем логично обяснение. Сульо възхвалява Георги Победоносец, характерът му на победител, Великия Гонзо и т.н. Пульо обаче се случва да напише и по нещо критично за директора, който е първи в последните 20 г. за Левски с отрицателен баланс срещу ЦСКА. В своите 18 месеца управление Гонзовите "сини" паднаха 2 пъти от врага, направиха едно мижаво реми 0:0 и измъкнаха 1:0 миналата есен. Да не говорим, че Ивановият Левски още чака титла или поне някаква купа. Смени трима треньори, но нещо не се получава. И Пульо понякога си позволява да го напише - все пак, нали е факт, мамка му...
Трансферът на Базил също е на сметката на Пульо, защото Сульо и тук предпочита да похвали реакцията на директора, успял навреме с рентгеново око да види травмата на африканеца. Тихомълком от Левски през есента се измъкна лицето Андвеле Слори, което наговори един куп интересни неща за ролята на директора в съблекалнята и офисите на "Герена". Сульо пропусна изявленията на холандеца, Пульо обаче подбра туй-онуй от тях. И Гонзо пак свъси вежди.
Характерът на победител не е задължително вменен на човек, опериран от умението да губи с достойнство. На Гонзо сигурно му е тежко, че отборът му бе разпилян от един от най-невзрачните цесекарски състави в историята. И в неделя не му бе приятно, че един файтон хора дойдоха да мръзнат и да видят как Левски докрета до 2:0 срещу Локо, и то с огромен късмет. На никой левскар не му бе приятна тази седмица, но малцина обвиниха медиите. А господин директорът най-малко има право и основание да го прави. По показаното и изреченото излиза, че повече време е отделил да чете вестници, отколкото да се грижи за отбора.
Те, медиите, вече са свикнали. Когато Левски бие - това е заслуга на Гонзо, а не на треньора. Директор Джекил Иванов се изпъчва с благосклонна усмивка пред камерите, отговаря спокойно, вкарва и чувство за хумор. След загуба обаче един градоносен облак се надвесва над репортерите, които не знаят какво правят. В добавка имаме традиционно некадърен съдия, лош терен и куп още ужасяващи за Левски обстоятелства. И Сульо бърза да запише и пренесе на страниците на вестника/сайта диамантите от директорските уста. Сякаш те не се отнасят и за него...
Да посочиш очевидния факт, че в родната спортна журналистика няма равни на Ърнест Хемингуей, е лесно. Че един куп материали са очевидно повлияни от пристрастия, също може да се приеме за вярно. Но Сульо и Пульо може някак да се промъкнат до място в някоя редакция, агенция или тв канал. Ситото не е особено дребно. Но пък не е и чак толкова фатално - който не иска, не чете вестници и сайтове, не гледа спортните новини. Лошото е, когато тези персонажи стигнат до директорски пост в Левски, ЦСКА или някой друг голям клуб, който непрестанно е под окото на обществото. Тогава двойнственият им образ преминава на друго ниво и често дразни с непостоянството и контрастните си думи и дела. И вместо да се концентрират върху стряскащо слабата продукция от работата им на терена, шефове (а и треньори) хвърлят вината върху хората, без които никой нямаше да ги знае.
Именно защото Сульо е вдигнал до небесата един такъв герой след двата му гола в мача Х, а му е делегирал и легендарен статут заради двубоя Y, сега и Сульо, и Пульо получават словесни тояги „на голо". Каквото си посял, това ще жънеш. Ама в българския му извратен вариант.
