Тази седмица беше по-особена от останалите. През изминалите дни две художествени есета предизвикаха невиждана културна революция в общество, което всъщност не си пада особено по четенето.
Литературните образци "HATERS" и "БГ футболист" с автор капитана на националния отбор Димитър Бербатов (макар авторството да се оспорва от някои, както е апропо с всяко велико произведение от Илиадата насам) ни подтикнаха към масови анализи за подбора на темите, интенцията, мотивацията, смисъла, емоционалния климат и коректността на изложените тези.
Толкова разсъждения въз основата на конкретен текст не бяхме виждали от гимназията; все едно, че всички се явихме на матура и ни се падна "Хайдути" и "На прощаване".
И понеже засегнахме поезията, странно, че сред толкова много спортни литературоведи, никой не обърна необходимото внимание на поантата, а тя дори е написана с главни букви. Визираме цитата на един от любимите поети на автора: " I AM THE DOG YOU LOVE TO HATE, BECAUSE I AM A BIG SUCCESS". Този пасаж не само че не е случаен; той дава ключа към вдъхновението и смисъла на текста. На бас, че въпреки търсенето в интернет, не сте открили на кого са думите. Причината е в една малка грешка, допусната от Бербатов.
В оригинала се казва не "DOG", а "THUG" поемата се нарича "Hit' Em Up" и е на Тупак Шакур, любимия хип-хоп изпълнител на футболиста. Това е емоционалният вдъхновител на Митко; човекът, "хванал ръката му" пред белия лист (срещнахме някъде този израз и не се сдържахме да го повторим). По същия начин, по който неотдавна деветката надъхваше с римите на Тупак преди мач съотборника си Кристиано Роналдо, така сега сам се е заредил с неговия остър, но много смислен светоглед. Това обаче означава, че радикално сме сбъркали жанра.
"HATERS" и "БГ футболист" не са спортни статии, това са рап-текстове в проза; става дума за чиста проба литературна емоция. Налице са цели пасажи, директна препратка към Тупак и макар да се изкушаваме да ги посочим, ще продължим към по-същественото. За огромно съжаление както покойният рапър, така и Бербатов остана неразбран в художествено отношение от широката публика. Феноменално е, че е един успял спортист, който дължи всичко на собствените си усилия, открива потребност да се изрази по такъв начин и вместо укори му дължим уважение; най-малкото защото не се плаши писмено да покаже, че е мислещ и чувствителен човек.
Колко такива футболисти познавате? Да, Митко излезе от комфортната сянка на добро и скромно момче, но го направи не с приказки и цупене, а с помощта на острото перо. Или иначе казано - направи важна промяна в отношенията, тегли черта, за каквато преди години призоваваше и Тупак. Този смел ход му донесе предимно негативи, затова явно беше посъветван да смекчи тона (което е видно и от последното му есе "Шампионска лига"), а това вече наистина е грубо PR вмешателство в творческата му природа. Но както казва един от любимите поети на Бербатов: "Some things will never change".
Накрая ето и домашното ни. Всички имахме за задача да помислим над въпроса: ако някога станем свидетели на давенето на един български футболист и един чуждестранен такъв, кого бихме спасили. Ами най-вероятно бихме се опитали да спасим и двамата. При това без да уточняваме предварително кой кой е.
Удавените футболисти са тъжна гледка, така че по-добре да запретнем ръкави и да ги измъкнем наведнъж. После обаче задължително ще ги питаме какво правят около водата, като не могат да плуват; с кой акъл влизат на дълбокото и не са ли гаврътнали преди това по някое питие в Син Сити, както повелява традицията у нас. Но дори да получим задоволителни и смислени отговори, футболистите (наши и чужди) трябва да знаят, че не ни е работа да се разхождаме по брега и да ги вардим от подводните течения.
Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се, независимо каква игра играят. Чудехме се дали да питаме Бербатов на свой ред кого би спасил от удавяне - един български журналист или един чуждестранен такъв, но се отказахме. От известно време и нас ни мъчи усещането, че журналистите на дъното на реката не са нищо друго, освен едно добро начало.
