В момента си голмайстор на Манчестър Юнайтед. Какво се случи тази година?
-Не, нищо не се е случило. Нищо феноменално. Нещата са си както преди. Аз си играя, може би просто го правя в по-предни позиции в момента. Нещата се развиват отлично за момента. Най-важното е, че нямаме загуба, борим се пак за титлата, аз съм голмайстор за момента. Всичко е ОК, най-важното е че нямаме и контузии.
Чувстваш ли подкрепата на съотборниците си, за да спечелиш голмайсторския приз?
-Аз винаги съм я чувствал, откакто съм дошъл нямам проблем с никого. Играем, говорим си, забавляваме се заедно. Дали ще спечеля този приз - да, това ми е една от целите този сезон. Надявам се с помощта на момчетата това да се случи. Но има още доста време. Една от другите ми цели е ако можем да продължим да бъдем без загуба. Знам, че ще е трудно, до този момент само Арсенал успя да го направи, но защо пък не?
Пет гола срещу Блекбърн, феноменално постижение. Как продължи тази луда вечер?
-Можеха и да са шест (усмихва се). Но сигурно Анди Коул и Алън Шиърър щяха да ми се разсърдят, затова спрях. Да ти кажа честно човек като направи нещо такова не осъзнава какво е направил веднага. Може би трябва да минат два-три дни.
Прибираш се в съблекалнята с топката...
-Прибираш се в съблекалнята с топката, момчетата ти я разписват, пожелават ти само хубави неща, честитят ти...Прибираш се вкъщи и си лягаш. Аз поне така направих. Но наистина е хубаво, беше незабравимо преживяване. Да се наредя до Анди Коул и Алън Шиърър ме накара да се чувствам горд в онази вечер.
Чувстваш ли се лидер в отбора на „червените дяволи"?
-Като влезеш в съблекалнята на Манчестър Юнайтед трябва да си силен психически, за да устоиш, защото вътре всички са лидери. Всеки има своето его, всеки се чувства като лидер, като много силен футболист, като успял футболист. Така че на терена всички сме лидери, всеки на позицията, на която играе. На базата на това, като играем като отбор, изпъкват двама-трима, но благодарение на труда на другите. Но трябва да си много силен психически, за да оцелееш в съблекалнята на Манчестър Юнайтед. Винаги има шеги и закачки, някой път по-черни от нормалното. Доста играчи са с черен хумор, но това пък е много хубаво, защото те кара да ставаш още по-силен.
Кои са тези с най-черния хумор?
-(Смее се) Гледаш го в момента единия. Но има и други. Като започнеш от Уейн Рууни, през Рио Фърдинанд, Патрис Евра, Гари Невил - всеки от тях по някакъв начин допринася за атмосферата в отбора. Знае кога да се шегува и кога да е сериозен. Разбира се, всичко това приключва, когато влезе Съра (Алекс Фъргюсън). Дори и Невил, Райън Гигс и Пол Скоулс се свиват, когато влезе Съра. Това е нормално според мен.
А има ли някой, който не издържа на шегите?
-Има, доста пъти се е случвало някой да се пречупи. Стига се до малки конфронтации, но това са нормални неща, според мен. Тогава става по-забавно. А човекът, който се пречупи не разбира, че по този начин продължава да е обект на закачки. Случвало ми се е и на мен.
Какво е за теб да чувстваш непрекъснато подкрепата на сър Алекс?
-Тя не е само към мен, тя е към всеки един футболист. Дори и да не играе толкова редовно в мачовете. На тренировки съм виждал отношението му към дадения играч - разговаря с него, шегува се с него, поощрява го в действията му. Ставал съм свидетел на това че въпреки че някой футболист не е играл четири пет мача поред няма отчуждение между сър Алекс и него. Напротив, говори се с играча, обяснява му се каква е ситуацията в момента и това наистина е много добре, тъй като по този начин дадения футболист продължава да се чувства част от отбора.
Когато говорите със сър Алекс и той има някакви критики оставя ли ти възможност да изкажеш своето мнение?
-Различни моменти са. Понякога когато играем тежък мач и не сме се представили добре е нормално в съблекалнята да има повишаване на гласовете от страна на сър Алекс. Той влиза и казва къде са ни грешките. Тогава нямаш време, а може би и не трябва да се опълчваш. Само слушаш, приемаш и се опитваш второто полувреме да се поправяш. Вече след това, когато сме на тренировъчната база, ако има разбор и си говорим тогава е напълно нормално да се вземе предвид мнението на играча, на треньора, на помощник-треньора. Тогава се стига до общо решение.
Какви са му били забележките към теб?
-Имало е мачове, моменти, тренировки когато е искал да играя малко по-бързо с топката, малко повече на скорост, на моменти малко да се дръпвам назад, за да поемам топката. В мен той вижда качествата на играч, който да поеме топката и след това да я разпредели към останалите. Това са нормалните указания, които всеки играч получава, вече свиквам с това. Лошото е когато видиш, че е нервиран. Има такива моменти. Тогава стоиш и мълчиш, и слушаш.
С Рууни ли се чувстваш най-добре в атака?
-С който и да е...Но с него просто се разбираме много добре. Говориш ли езика на футбола този въпрос е излишен. Тогава се разбираш с партньора си на терена само с поглед.
Смяташ ли, че липсва нещо на Юнайтед?
-Липсват ни повече победи навън. Само това за момента. Иначе какво да липсва на отбор, който няма загуба в първенството вече толкова срещи?
Дразниш ли се от тенденциозните статии и коментари в местните медии?
-На моменти - да. Обаче като го направиш виждаш, че няма смисъл, на другия ден си го забравил вече. След това вкарваш пет гола и си най-големия. Всичко е част от играта. Пък и аз съм вече на 30 години има ли смисъл да се нервирам? Та аз съм постигнал всичко, което искам.
Удивляваш ли се на дълголетието на Райън Гигс?
-Има ли някой, който да не го прави? Когато имаме тренировка от 10,00 местно време, той в 09,30 вече прави йога. Това е тайната, според мен, на неговото дълголетие. Той е казвал много пъти, че вече седем години прави йога. Аз също опитах, но с моите колена и стави, не беше много добре.
Сър Алекс ли реши най-добрият ти приятел Неманя Видич да е капитан на отбора?
-Трябва да питаш него. Може би са избрали капитана, защото той трябва да играе всеки мач, да не се контузва, да не отсъства, играч, който да се изявява постоянно и да е от най-силните във всички мачове, който е в отбора от доста време, има авторитета на всички. Предполагам затова се е стигнало до това решение. Подробностите обаче знаят само хората, които са го взели.
Как оценяваш борбата за титлата във Висшата лига?
-Отворена е. Има четири отбора, които могат да я спечелят. Да се надяваме, че накрая ще сме ние. Знам, че ще е тежко. Имаме гостувания на Челси, на Арсенал...
От това ли се притесняваш най-много?
-Всички мачове са трудни. Не можеш да подцениш Челси когато отиваш там, не можеш да подцениш Ливърпул въпреки че са в незавидна позиция. Знам, че ще ни е тежко, всеки знае, но в Англия няма мачове, които да са лесни. Затова тренираме, играем и се готвим. Тежка ни е програмата, но всички смятат, че сме фаворити за титлата в момента. Имаме и мачове по-малко. Аз съм оптимист.
Появиха се информации, че интерес към теб има Реал (Мадрид). До колко това е вярно?
-Не знам. Днес всеки може да си пише каквото си иска. Явно свободата на словото е много важна, всеки си публикува статии, аз не обръщам внимание. Както виждаш нещата се развиват супер за мен в Юнайтед.
Имал ли си покана да участваш във филм?
-Още не. Чакам (усмихва се)
Би ли приел?
-Бих приел, но след като свърша да играя футбол.
Рио Фърдинад каза, че сигурно ще играеш в мафиотски филм...
-(смее се) Рио Фърдинанд много неща казва. Не, аз определено съм киноман, следя изявите на различни актьори.
Двойник на Анди Гарсия или просто Димитър Бербатов?
-Глупости. Не знам защо хората решиха, че аз приличам на Анди Гарсия. Аз съм си аз.
Какво означава за теб Дея?
-Не знам, какво мислиш, че ще ти кажа...
Нещо хубаво...
-Дъщеря ми, може ли да не е хубаво? Нормалните неща, прави ме много щастлив в момента, но и много ме уморява, което предполагам е нормално.
Тя успя ли да промени по някакъв начин характера ти или това е непостижимо?
-Какво ми е на характера? Аз си го харесвам...
Ще те цитирам в едно интервю още като играч на Тотнъм каза, че понякога се чудиш как те търпят дори близките ти, защото на моменти си дръпнат и се затваряш в себе си...
-Е, това е трудно да се промени. Но може би малко. Но като се прибереш в къщи и ти се ухили детето може ли да стоиш мрачен и сърдит? Трудно...
Това ли е човекът, който сега ти запълва свободното време?
-Определено. Тичам като луд.
