Играеш добре, но не можеш да биеш. После пак играеш добре и пак не можеш да биеш. Накрая играеш слабичко, но пък късметът е на твоя страна и печелиш. Точно това се случи на Левски в последните две седмици, които бяха на път да отчаят много от привържениците на тима.
Успехът срещу Черно море и най-вече начинът, по който бе постигнат, едва ли топлят кой знае колко, но пък показаха някои неща, които за бъдеще могат да бъдат доста полезни на този отбор.
Първо - най-после Левски спечели мач, който трябваше да загуби. Просто тимът на Черно море имаше по-чисти положения и особено през първото полувреме резултатът спокойно можеше да е поне 2:0 за варненци. Противно на логиката обаче левскарите биха, както отново противно на нея преди това не успяха да спечелят срещу Миньор за първенството и срещу Литекс за Купата на България.
Второ - „сините" победиха без Гара Дембеле, което рядко им се случва. Травмата на нападателя накара левскарите да играят малко по-разнообразно, което също си е някакъв напредък. След почивката го нямаше и другата основна единица в състава - Дарко Тасевски, но и без него съотборниците му стигнаха до успеха.
Трето - гола вкара човекът, който може би най-много заслужаваше това - Иво Иванов. Да, това е същият футболист, който си вкара автогол срещу Лил през есента и това на практика струваше класирането на Левски в следващата фаза на Лига Европа. След този мач бранителят бе направо смазан психически - от треньори, ръководители и фенове, и това бе на път да провали кариерата му.
Не че Иванов сега не прави грешки, както през есента, но може би точно това попадение поне малко ще го реабилитира пред всички. И ще му вдъхне увереност, от която има нужда.
Четвърто - мачът с Черно море е поредното доказателство, че „сините" все пак направиха нещо умно тази година. А именно - намериха си качествен вратар. Пламен Илиев преди почивката бе с основна заслуга резултатът да е 0:0. Младият страж продължава с отличните си изяви и както е тръгнало, няма шанс конкурентите му скоро да „хванат ръка". Още повече, че младежкият национал набира самочувствие и тепърва ще израства. Ясно се вижда, че качества има, а като натрупа и опит, ще бъде още по-силен.
И пето - макар и на последно място, но не по важност. Най-после Георги Иванов осъзна, че светът няма да свърши, ако Левски не стане шампион. Бившият нападател сам го призна след мача, въпреки че не пожела да разкрие защо се стигна дотук. Може би, защото и той има сериозна вина за проваления сезон, но това е друга тема.
Да, светът няма да свърши, ако Левски остане без трофей и тази година. Няма да свърши, дори „сините" да не играят в Европа. По-важното е най-после на „Герена" да започнат да правят нещо в перспектива, а не да мислят мач за мач. Събраните играчи имат качества да бъдат първи у нас и да играят в Европа. Номерът е някой да им помогне да го сторят. Сега въпросът в Левски е „Кой точно е този някой?"
