ЦСКА: Панаирът продължава

Търгът за емблемата на фалиралия футболен клуб ЦСКА се обърна на панаир. Агитката окупира стадион „Българска армия” и не допусна най-малко един от кандидатите, независимо от засиленото полицейско присъствие. Така пред синдика Дора Милева се яви само Гриша Ганчев с хората си. По собствените му думи той е настоял търгът да бъде проведен и да купи емблемата. Само че Милева отказа и отложи търга, а малко по-късно обяви, че си подава оставка. С мотив, че е била шантажирана и заплашвана. А държавата се размина с най-малко 1,7 милиона лева.

Каква е предисторията?

Всичко започна през лятото на 2016 г., когато автентичният футболен клуб ЦСКА беше обявен в несъстоятелност заради натрупани над 20 милиона лева дългове, от които повече от 10 милиона към НАП. Огромната част от борчовете бяха от времето на бившите собственици Александър Томов и „Титан”. Заради това ЦСКА изгуби професионалния си лиценз и спря да функционира.

Но на негово място бързо се появиха два нови футболни клуба с подобно име. Единият беше ЦСКА-София на Гриша Ганчев. Бизнесменът от Ловеч прекръсти по този начин фирмения си отбор Литекс, смени му цветовете от оранжево в червено, а след това го прехвърли да играе на стадион „Българска армия” в София. Това стана с благословията на Спортното министерство и БФС, който включи новия клуб в новосформираната с повече отбори Първа професионална лига, заменила тогавашната „А” група.

Оказа се обаче, че има запалянковци, които не признават прекръстения Литекс на Гриша Ганчев за техния ЦСКА. И на събрание във Военния клуб през юли миналата година си основаха техен отбор на име ЦСКА 1948. Този тим стартира от най-ниското ниво във футбола – аматьорската четвърта дивизия „София – Юг”. А в състава му бяха предимно юноши и младежи от автентичния и фалирал ЦСКА.

Кога започна съревнованието?

Веднага след появата на ЦСКА 1948 започна и съревнованието с ЦСКА-София. Клубът на Гриша Ганчев претендираше, че е припознат от огромната част от запалянковците. И наистина, на първия мач със Славия дойдоха повече от 7000 зрители. Само че последвалите слаби мачове, смяната на трима треньори и напълването на отбора със слаби играчи от чужбина отблъснаха значителна част от зрителите. Имаше шампионатни срещи, в които на „Армията” не идваха и 1000 души въпреки свалянето на цените на билетите. А за капак на всичко ЦСКА-София загуби в началото на март дербито срещу изпадналия в криза Левски с 1:2. И доверието във футболните способности на Гриша Ганчев намаля чувствително, тъй като феновете си представяха доста по-успешен сезон.

В това време другият ЦСКА 1948 нижеше победа след победа срещу селските и квартални отбори в четвърта дивизия и в турнира за Купата на аматьорската лига, макар и да играеше в изгнание на стадионите в Обеля и Герман. С около 200 души публика, но и само с български играчи в отбора, „четиридесет и осморките” претендираха, че именно те носят духа и ДНК-то на истинския ЦСКА. Тимът, чийто треньорски екип е само от закоравели бивши цесекари начело със старшията Валентин Илиев, претендира за високо качество на футболната продукция. Билетите за неговите мачове са на най-високите цени у нас от 10 лева, макар че понякога им се случва да играят срещу съперници, чийто най-силен футболист е някой си махленски майстор на име Пешо Мастиката. Въпреки това, ЦСКА 1948 афишира амбиции още тази година да влезе във „В” група, а през 2019 г. да бъде част от елитната футболна класа на България.

Кой е по-истинският?

Още миналата есен между двата клуба се разрази спор – кой е по-истинският ЦСКА? Ганчевият ЦСКА-София претендираше с неоспоримия аргумент, че по-голямата част от запалянковците е на негова страна. А освен това играе на стадион „Българска армия”, който се води за нещо като изконен дом на армейците. От ЦСКА 1948 опонираха, че както и да шикалкавят, онези от „минус София” документално и физически си остават Литекс, тъй като всичките им играчи са минали през Ловеч. И дори настояха пред Спортното министерство да ги пуснат да играят мачовете си на „Армията”.

Логично обаче възниква въпросът – кой всъщност финансира ЦСКА 1948? Знае се, че макар и аматьорски, този клуб има месечен бюджет от около 25 000 лева. Част от тях идват от дарения по време на мачовете. Събира ги в специална кутия Калина, ученичка и щерка на един от запалянковците. В интерес на истината, феновете си плащат като попове. Отделно приходът от билети за всеки мач в момента е над 1500 лева. Пари влизат и от реклами, продажба на абонаментни карти, фланелки и всякакви артикули. Клубът си има и спонсори начело с букмейкърска къща, която им е уредила и безплатно хранене.

Има спекулации, че поне в началото едно рамо на проекта с някаква сума е дал и босът на Лудогорец Кирил Домусчиев.

Кога емблемата излезе на пангара?

Така спорът кой е по-истинският армейски отбор опря до търга за имуществото на фалиралия автентичен ЦСКА. В него има две емблеми на ЦСКА от онези с петолъчката и лавровите клонки, които всички познават. Картинките стоят от няколко години запорирани в НАП заради неплатени данъци, а агенцията няколко пъти опита да ги продаде на цени между 2 и 3 милиона лева. Купувач така и не се намери. След обявяването в несъстоятелност,  двете емблеми заедно с купища фланелки, гащи, чорапи и всякакво друго амортизирано имущество на банкрутиралия ЦСКА бяха пуснати на търг на обща цена от 1,7 милиона лева.

И изведнъж се реши, че който купи емблемите, той ще може да претендира за наследник на ЦСКА! Макар че и двата отбора, реално погледнато, са нови. Едните са прекръстения Литекс, а другите са създадени едва миналия юли. „Търгът всъщност е за гащите на умрелия”, както сполучливо се изрази един от привържениците на ЦСКА 1948, популярен като Геле Фена.

Но за Гриша Ганчев беше много важно да потърси легитимиране чрез двете картинки, с които разчиташе, че отборът му ще скъса с ловешкото си минало. А за ЦСКА 1948 щеше да бъде сериозен удар, ако купят емблемите, след като Ганчев вече беше обещал двете картинки на публиката. И стана една, дето не е за разправяне…

Кой срещу кого в търга?

Документи и депозити за участие в търга подадоха четири страни. Едната фирма беше свързана с Гриша Ганчев, който лично пристигна да участва в наддаването. Другата – с един от тарторите на агитката в сектор „Г”. Третата няма видима на пръв поглед връзка с футбола. А като частно лице заявка за наддаване подаде временния президент на ЦСКА 1948 Никола Газдов. Той пое поста само преди месец от генерала десантчик Иван Мечков.

Кой е 36-годишния Никола Газдов? Той е успешен бизнесмен в сектора на фотоволтаиците. Знае се, че е цесекар от малък. Но  майка му Теменуга Газдова се явява шеф в бизнесите на Кирил Домусчиев. Освен това името й фигурира в борда на директорите на Лудогорец. Съвсем логично е да се предположи (друг е въпросът дали е вярно или не), че зад опита му да купи емблемата на ЦСКА стои не кой да е, а самият Домусчиев. Който, впрочем, по футболни убеждения си е доказан цесекар и бивш член на Надзорния съвет на армейския клуб при едно от предишните ръководства.

Но това, че притежава Лудогорец, не го прави по-малко цесекар от Гриша Ганчев. Само че именно Домусчиев сега е трън в очите на много привърженици на червените заради това, че пет години поред неговият тим от Разград не само печели шампионската титла, ами и постига успехи в Европа. Нещо, което доскоро се считаше за запазена марка на ЦСКА.

Как се стигна до позорните събития?

В дните преди търга се знаеше, че привържениците на ЦСКА-София имат намерение да окупират стадион „Българска армия”, където синдикът на фалиралия клуб Дора Милева насрочи наддаването. И да не пуснат нито един кандидат, различен от Гриша Ганчев. Появи се и информация от Facebook, че треньорът на детския тим на ЦСКА-София (родени 2004 г.) Атанас Борносузов задължава малките футболисти да се явят по екип точно в 12 часа по обяд на стадиона. Въпреки индикациите, че търгът ще бъде осуетен, повече от 50 полицаи не успяха да осигурят достъп на Никола Газдов до търга. Част от феновете окупираха вратата към административната сграда. Вътре на стълбите бяха сложени децата, а зад тях в коридорите имаше други хора. Сред тях беше разпознат ММА-боец, както и криминално проявено лице.

Полицията очевидно реши да не си навлича главоболия, и Никола Газдов така и не бе допуснат вътре. Точно в 14 часа, когато изтече срокът за подаване на оферти, той си замина, охраняван от полицаите. Вътре останаха Дора Милева, Гриша Ганчев и хората му.

Дора Милева: Махам се, заплашваха ме!

Така в 14.00 часа в канцеларията на „Българска армия” се оказва депозиран един-единствен плик с оферта за емблемите – този на Гриша Ганчев. Какво е ставало в следващия почти един час, не е ясно. Малко преди три часа следобед синдикът Дора Милева излезе бясна, охранявана от полиция. А след това заяви, че си подава оставката. Причините, които обяви, са стряскащи.

„Днес бях поставена под сериозен натиск. Имаше заплахи от хора от „Армията”! Хора, които действат със силови методи, искат да получат емблемата на ЦСКА. Днес в стаята имаше хора, които нямат нищо общо с наддаването. Нека си търсят друг синдик. Караха ме много пъти да отворя плика, въпреки моето нежелание. Един човек, който е фен на ЦСКА, ми нареждаше какво да правя и Гриша Ганчев слушаше. Пуснаха хората от ЦСКА-София, а тези от ЦСКА 1948 – не. Това не е нормално!”, каза Милева и добави, че няколко пъти е звъняла за помощ в полицията.

Така държавата можеше още на момента да получи най-малко 1,7 милиона лева, че и повече. Но всичко беше осуетено. Според закона сега трябва да има нов търг. С нов синдик след оставката на Дора Милева, за чието назначаване се иска време. А Гриша Ганчев обяви малко по-късно, че вече е готов с нова емблема на ЦСКА „по случай 70-ата годишнина на клуба”. Нищо, че това се пада чак през 2018 г. Панаирът продължава.

#1 Fulcrum 31.03.2017 в 14:49:59

Станиле, на всички отдавна са ясни пристрастията ти и накъде се напъваш, като имаш такива поне не пиши по теми изискващи неутралитет. За мен си просто един простак с поле за изява - за това и жалките подобия на статийки, които излизат от пръстите ти (честно казано бих се обзаложил, че излизат от другаде), са забавни и доказващи една фраза на Чаушеско, която едва ли знаеш.

Новините

Най-четените