Христо Стоичков: Аз съм късметлия

„За мен беше лесно да започна да играя футбол. Още откакто започнах кариерата си късметът е с мен. Успявал съм благодарение на моите приятели, роднини, семейство. Без тях щях да съм един посредствен футболист, а можеше да се занимавам и с друго в онези тежки години през 90-те. Имал съм късмет да играя с едни от най-добрите футболисти през своята кариера. Но никога не съм казвал Аз. Това е много тежка дума", сподели легендата на българския футбол Христо Стоичков в откровено интервю в рубриката „По пантофи" на предаването „Станция Нова" на Нова Телевизия.

Пред Валерия Велева Стоичков говори и за работата си с еврокомисар Кристалина Георгиева. „Щастлив съм, че съм в един екип с госпожа Кристалина Георгиева. В този екип има големи професионалисти, може би е мечта на всеки да бъде в такъв екип. Човекът, който го управлява е може би най-подходящият за това. С голям професионалист каквато е тя е много лесно да се работи. Рано или късно тя ще бъде първия човек на България", убедено заяви Стоичков.

Бившият футболист и национален селекционер призна, че често си припомня за уличния футбол, от който и той е започнал кариерата си.  „Вече го няма уличният футбол, спора между училищата, между махалите. Често си спомням за детството си и ми става малко тъжно. Буен характер съм и това е така още от дете. Може би това е смисълът на живота - да си уверен в това, което правиш и в качествата си. На тези години няма да се променя. Винаги съм искал да направя нещо, което ще се запомни. Да побеждавам и да бъда лидер. И не се отказвам", допълни носителят на Златната топка за 1994 г.

„Имало е моменти, в които съм плакал. Най-тежко ми беше когато почина дядо ми. Беше няколко часа преди мач с Барселона, имах шанс обаче в този мач да вкарам гол и да го посветя на него", откровено призна Стоичков.

„Тези, които ме обичат ме обичат затова че съм искал да побеждавам, да бъда лидер, да покажа какво мога. Тези, които не ме обичат е заради това, че нашият народ има две много важни качества - злобата и омразата. Но аз не ги виня, защото тези хора в голямата си част не ме познават, не са ме виждали на живо, не са били близо до мен. Това е голямата беда, отдаваме се на емоциите, на нещата, които нямат смисъл. Такива хора ги подминавам.

Съпругата ми Марияна е човекът, който допринесе най-много за моето развитие като футболист. Никога не съм го крил, че тя е майка, съпруга, баща. Тя изгледа децата, аз по това време пътувах. Били сме заедно и в най-хубавите и в най-тежките моменти. Много пъти са ме развеждали, но тя е свикнала, дори не обръща внимание. Това е нещо, което ми е трудно мога да изкажа, то е вътре в мен. Когато ми е тежко тя се опитва да ме изолира, да бъдем заедно със семейството и децата, за да си починем.

Не съм ревнив към дъщерите си, а и няма защо. Приятелите им са прекрасни момчета - единият е студент в Америка, другият е пилот във Формула 2. Оценяват стойността на това, което правят, знаят какво трябва да направят. Доволен съм от дъщерите си, говорят няколко езика, знаят, че трябва да продължат да учат, работят, няма винаги живота им да е свързан с нас. Естествено, ние като родители винаги ще стоим зад гърба им, това е неизбежно", разкри Христо Стоичков.

„Славата не ме е разглезила. По-важно е да имам приятели и семейство. Славата ми помогна да познавам много хора по света, да имам контакти с големи политици, спортисти, треньори, президенти. Но само до там. Ако се облегнеш на нея и тя ти отвори вратата, после за секунда може да ти я затвори и никога да не бъдеш там. Затова успях да се предпазя от това. Но тя е неизбежна. Нашият спорт е такъв, че няма политическа сила, която да успее да обедини 100 000 всяка сряда или събота.

Националният отбор, например, обедини всички отбори - Левски, ЦСКА, Локомотив София, Сливен, Славия, Етър...не мога да ги изброя всичките, ще изпусна някой. Тук, на този стадион никога не сме се делили на групи. Имахме колектив. Това беше нашата сила. Вярвам, че един ден политиците ще си отворят очите. Това е много трудно. Сега живеем в долината на слепите, а когато си там ти имаш ограничен кръг от хора, нямаш приятели, не можеш да се разгърнеш.

Ако искаме България да върви напред трябва да загърбим това, че сме свикнали единствено да критикуваме. Ще бъде трудно, но в политическия живот няма нищо лесно. Политиците трябва да се обединят и трябва да има стратегия за 4,8, 12 години. Ако не го направим ще си останем там където сме били до този момент.

Няма как да искаме да имаме туристи, при условие, че нямаме инфраструктура. Нямаме най-важното в нашия живот -уважението един към друг. Това е най-големият ни проблем. Като направим магистрала - защо я правим, хората нямали какво да ядат. Като направим зала - защо я правим, нищо че това е най-хубавото съоръжение от много години насам. Никога не се питаме с какво сме допринесли за нашата родина.

Аз лично подарих Златната обувка от САЩ'94 на Любослав Пенев, защото без неговия пас към Емил Костадинов на „Парк де Пренс" „лудото американско лято" щеше да бъде само мит. Той е носителят на победата, заради него отидохме в САЩ", каза Стоичков.

„Аз съм критичен към политиците, но с факти. Когато мен ме критикуват на мен лампичката ми светва. Гледам да си взема бележка, защото ако не го направя, треньорът казва - седни на пейката, ще играе друг.

Обикалям България, срещам се с много хора и виждам каква е болката им. Етрополе и Правец са двата града, в които усетих приятелството. В школата, която направихме в Етрополе, гледаме децата да са постоянно заедно, да са приятели, колектив - хранят се заедно, живеят заедно, на училище ходят заедно, тренират заедно...

Спортът помага, но и може да затваря врати. Защото идва момент, в който идват татуировките, обеците, геловете, колите, момичетата и футбола остава на задната седалка", завърши Христо Стоичков.

Новините

Най-четените