Какъв футболист е този, на който и прякор не са му измислили...?
Във времената, когато у нас на тренировките на отборите имаше повече хора, отколкото днес на мачове, всички големи фигури имаха своите запалянковски прякори.
Лепнеха им като ваденки. Гунди и до днес е парола - така наричаха Аспарухов.
Соколето (Соколов), Вовата (Жечев), Пачата (Панов) - това са големи фигури от "синия" лагер.
Пешо Каруцата (Жеков), Митьо Дъвката (Якимов) или Гошо Денев - Кучето радваха цесекарите.
И до днес се твърди, че Кучето се е пренесло като вирус върху Христо Стоичков, когато с подобен на Денев хъс и голов глад е застанал на левия фланг в червената атака.
Кой знае...
През 80-те в Левски имаше Емо Спасов - Чекията, Емо Велев - Кокала, както и неуловимото крило Гиби Искренов.
Освен Гибона той бе и Радостта на народа, което един вестник тогава му лепна по подобие на прякора, който бразилците дават на Гаринча.
В средата на терена бродираше Ламята - Георги Йорданов, привлечен от Пловдив.
В ЦСКА бяха Майкъла, Джеки и Джони - Илиев, Димитров и Велинов, все Георги.
Недялко Младенов бе Фикуса, а Петър Витанов - Патрика.
В Пловдив Дерменджиев беше Чико, а Бонев - Зума.
В Славия героите през 60-те и 70-те са Шами (Шаламанов) и Горнобанския кмет (Мишев).
По-късно се появиха Жужо и Чаво - нападателният дует на мечтите Желязков - Цветков.
Прякорите в онези години се лепяха, за да характеризират звездата или да подсилят ефекта от неговата популярност.
По-късно обаче се появиха и такива, които не бяха приемани с чест от носителите им...
Антон Димитров от ЦСКА беше Пирожката, а в Левски се появи Александър Александров - Кривия.
Той самият предпочиташе Алекс, но... и си обяснаваше защо Кривия е придобило по-голяма популярност.
"Между краката ми може да мине куче с погача в устата, толкова са криви", коментираше зевзекът.
Легендата - Бисер Иванов, или Рендето "Бьорнер", както наричаха друг национал - Георги Марков по популярен продукт от Телешопинг, са символни прякори за началото на новия век.
На "Герена" вече с култов статут бе Гонзо, централен нападател, станал символен с рекордните си голове във вечните дербита.
И днес пак в клуба, но вече като ръководител.
Надолу в йерархията, далеч от грандовете, имаме хора като Емил Тодоров-Зелето, Георги Богданов-Животното, чиито прякори са по-популярни от фамилиите им.
И един Бог знае как са се формирали!
Велики прякори, излизали и като заглавия във вестници през 90-те и новия век бяха Багажника (Йонко Неделчев), Електричката (Здравко Лазаров) и убийственото Доктор Менгеле.
Последният, препратка към мрачно известния лекар от лагера в Аушвиц, бе даден не съвсем заслужено на Стефан Колев - централен защитник, станал шампион с Левски, ЦСКА, Славия и Литекс.
В двата гранда игра Пелето - Станислав Ангелов, за когото това бе прякор от ученическите години.
В Левски по крилото дриблираше Мечо - Димитър Телкийски, който по фигура и физика приличаше на всичко друго, но не и на мечка...
Днес Благо Георгиев - Джийзъса е най-популярният прякор сред играещите във футбола ни.
Но те не са и много.
А това, че запалянковците се отказват вече и прякори да им дават, води до два извода.
Не са достатъчно харизматични, за да имат такъв статут, а и не се задържат достатъчно дълго в отбора, за да им бъде лепнат подходящия прякор.
Е, за радост има изключения като Овчата глава - на треньора Велислав Вуцов, както и необяснимото Джуджето, с което остава във фолклора треньорът на ЦСКА в момента Христо Янев.
Все пак за човек с ръст 177 сантиметра, едва ли може да се каже, че е джудже.
Забавно, по-ниският с цели 10 сантиметра Емил Гъргоров, дългогодишен съотборник на Янев в ЦСКА, в цялата си кариера ходи неотменно с известното на всички Бадема.
Като ти излезе име...
