Йозил: Моуриньо е особен човек

Откъде у Вас тази амбициозност?

-От баща ми. Когато играех при юношите всички ме хвалеха и ми казваха, че играя великолепно. Тогава баща ми ме повика и ми каза: "Не им вярвай, все още правиш лошо това и това". Той просто сподели мнението си и не скри нищо. Винаги е важно да знаеш до колко наистина правиш нещо добре.

Предпочитате да играете футбол с едно докосване...

-За мен футболът е истинска наслада. Ако видя топка на улицата, задължително ще се приближа и ще я подритна. В този смисъл съм като дете. Такова е моето разбиране за играта - винаги да съм с топка в краката. В националния отбор на Германия се опитваме да играем красиво, но освен това се борим здраво, когато това е необходимо. Понякога се дразня на онези, които се опитват да избегнат движението и пресата.

Добре ли се разбирате със съотборниците си в националния отбор?

-Да, ние сме като едно семейство. Понякога дори се обзалагаме докато отработваме ударите. Онзи, който загуби, т.е отбележи най-малко попадения става сервитьор на останалите по време на всички вечери от лагера.

На Вас случвало ли се е да изпадате в тази роля?

-Да си призная честно много рядко. При такива облози рядко губя. Обикновено на мен ми носят яденето (смее се).

Кой?

-Неее, няма да кажа имена (смее се). Предпочитам да не разкривам такава информация.

Как бихте обобщили първия си сезон в Реал? Смятате ли, че Барселона е непобедим отбор?

-Финалът за Купата на Краля показа, че можем да спечелим срещу тях. В определени моменти показахме дори, че сме по-добри. Имаме потенциал и се надявам през този сезон да спечелим повече титли. Убеден съм, че ще го постигнем.

Какво предпочитате: да бележите сам или да подадете пас към Кристиано Роналдо, например, за да отбележи той?

-Обичам и едното, и другото. Играта заедно с Кристиано и с други велики играчи е вдъхновяваща. Виждаш свободно пространство, подаваш удобен пас, но ако няма играч, който е готов да го използва, всичко пропада и губи смисъла си.

Защо според Вас Жозе Моуриньо създава такава полемика около себе си? Вие какво мислите за него?

-Той е много особен човек. Говори много с играчите, особено с младите. За футболистите си той е не просто треньор, но и приятел.

Израснал сте в Гелзенкирхен в многонационален квартал. Какви спомени пазите от този период?

-Играех с хора от Ливан, Тунис, Турция, с германци. Научих много от всеки от тях. Днес светът е такъв - хората от различни страни живеят рамо до рамо един с друг.

Някога сблъсквали ли сте се с расизъм?

-Не. Честно да ви кажа никога не съм имал подобен проблем. Родителите ми са от Турция, но аз съм роден и израснал в Германия. Чувствам се немец, но винаги подчертавам и че се гордея със своите турски корени. Искам да създам фонд и да развивам социални проекти, с които да се помага на имигрантите и тяхната интеграция. Мнозина ме считат за пример в това отношение. Ако зависеше от мен, останалите също щяха да се справят с това.

В какво най-силно се проявяват турските Ви корени?

-В отношението ми към приятелите и семейството. За турците това са основни неща. Не е важно какво си направил и какви са ти проблемите. Ако помолиш за помощ твоите приятели и членовете на семейството ти, те със сигурност ще се отзоват.