Как се чувстваш в Мадрид?Тук имаш много фенове...
-Радвам се всеки път когато играя тук. Хората винаги са се отнасяли много добре към мен, винаги ми пожелават успех и го правят искрено. Благодарен съм им, че ме приемат толкова добре
Окуражителните подвиквания „Vamos, Rafa" , които звучат навсякъде не ти ли пречат?
-Не, дори напротив. В определени моменти от мачовете ми дават сила.
През миналата година оцени като грешка участието си тук. Какво се промени през тази?
-Обстоятелствата са съвсем различни. През миналата година до Мадрид всичко се развиваше по блестящ начин за мен - победа на Откритото първенство на Австралия, в Индиан Уелс, Монте Карло, Барселона, Рим и финал в Ротердам. Затова участието ми тук бе просто излишно. Не заради самия турнир, а заради състоянието на коленете ми. Ако съм здрав не се съмнявайте винаги бих участвал. Това е много важен турнир, провежда се на клей, в Мадрид където винаги имам подкрепа. Финалът през 2005 г.,например, бе един от най-добрите мачове в кариерата ми. И точно по тази причина миналата година се оставих при вземането на решението да надделят емоциите, а не разума. Затова участието ми бе грешка.
А случвалото ти се е да си принуден да играеш заради спонсорите?
-Не, никога. Нито един спонсор не ме е принуждавал да се пусна на някое състезание. Нито пък съм го правил заради финансова изгода.
А заради личен ангажимент?От типа „той е мой приятел, не мога да го подведа"?
-Никога когато става дума за турнири. За демонстративните мачове е друго.
Сега как се чувстваш?Имаш ли някакви контузии?
-Винаги има нещо, което те боли (смее се). Не мисля, че има професионален спортист, който да е напълно здрав. Това просто е невъзможно.
Веднъж по време на възстановителен период ти каза „харесва ми да изпитвам болка". Какво точно имаше предвид?
-Не, думите ми не бяха точно такива. Но винаги съм казвал и мислил, че трябва да изпитваме удоволствие от физичеките усилия, вложени в преодоляването й, че сме длъжни да се научим да получаваме удоволствия и в тези трудни моменти. Но когато тя те ограничава да играеш на 100% тогава естествено е невъзможно да изпитваш такова нещо.
Какво е усещането да си извън корта дълго време както бе ти през миналата година?
-По принцип през лятото винаги има един кратък период, в който си позволявам почивка. Но през миналата година лятото се оказа прекалено дълго за мен. Беше тежко особено след като в два от основните турнири - Ролан Гарос и Уимбълдън не бях в най-доброто си състояние. През целия сезон на червено играх с болки, имах и някои други прблеми. В резултат на това във Франция се оказах в лоша форма и ударът, който получих бе доста тежък. Загубата винаги оставя дълбоки следи, не толкова, защото си паднал, а повече заради осъзнаването, че си се появил на състезание неподготвен. И когато се върнеш в къщи логично си в лошо настроение. Това беше труден период - дълги часове лечение, възстановителни процедури, много работа, която не е никак приятна. И така три седмици. Но трябва да съм откровен - дори и в лошо настроение ми бе приятно лятото да съм в Майорка. Тогава на острова е много хубаво.
Май отдавна не си се наслаждавал на лятото...
-Да, но проблемът е и че съм отвикнал да го правя. Бих могъл да ходя някъде с приятели, да прекарам известно време с тях..
..Но не се чувстваш комфортно в такава ситуация..
-Когато излизах някъде с компания не мислех за болките и проблемите. Но в останалото време се занимавах с лечение и работа. И ми бе трудно да приема тази ситуация. Животът обаче продължава и в един момент се върнах към това, което винаги съм правил и ще правя.
Това че 11 месеца не беше печелил турнир влияеше ли ти?Имаше ли чувството, че всичко се е променило?
-Не, не съм си мислел в тази посока. Трябва да призная, че хората се отнасяха фантастично с мен, чувствах през цялото време, че ме поддържат, особен през лятото когато ми бе и най-трудно. Благодарен съм на всеки, който изказа своята подкрепа - чрез личния ми сайт, Facebook или чрез съобщения на телефона ми. Това ме караше да не се предавам и да продължавам да работя ден след ден. . Естествено, толкова дълъг период без победа ме тревожеше, но на практика имах твърде малко време, за да се подготвя истински. Ето например в края на 2009 г. тренирах добре и в началото на 2010 започнах добре. В края на миналата година все още не се чувствах готов да печеля, а сега усещам, че мога да спечеля всеки турнир, на който участвам.
Най-важният турнир за теб си остава „Ролан Гарос", въпреки че си печелил и „Уимбълдън", нали?
-Най-важният турнир е този, на който играя в момента. Подхождам към всеки индивидуално и на мига.
През миналата година във Франция загуби от Роби Сьодерлинг, който в никакъв случай не може да се нарече твой приятел...
-Той просто не е мой тип човек. Но пък в последно време той се промени. И все пак когато загубих в Париж имаше много хора, които бяха доволни. Играл съм в много части на тази страна и винаги съм получавал подкрепа. Но в Париж винаги ми е трудно да спечеля трибуните. Но ако трябва да съм честен въпреки че бяха за Сьодерлинг ме изпратиха с аплодисменти. Естествено те са свободни да подкрепят когото пожелаят, вероятно факта, че твърде много испанци са печелили „Ролан Гарос" не е в моя полза. Предполагам, че на хората просто им се иска да видят различен победител.
Преди дни Карлос Моя заяви, че след месеци ти отново може да си №1. Прекален оптимист ли е или е прав?
-Не знам. Считам, че в момента съм на правилния път, играя добре, което важи за изявите ми от началото на годината до сега. Възможно е след всички тези месеци, в които не можех да печеля, да съм започнал да изпитвам трудности със завършването на срещи, в които иначе бих победил. Тогава бихме говорили за друго развитие на сезона, макар че и сега не е лошо. Но можеше да бъде много по-добре, загубих няколко мача, които трябваше да спечеля. Това промени ситуацията в ранглистата. Ще се опитам до края на годината да продължа да показвам стабилни и добри резултати. А дали мога да стана №1?Да, мога. Но мога да бъда и 3,4,5-и. Не е най-важното. Най-важно е да получавам удоволствие от играта и да съм готов на 100% да изляза на корта. А там вече ще видим какво ще се случи.
