Три гола. При това в собствената врата. Толкова делят Виктория (Пилзен) от груповата фаза на Шампионската лига. Чехите спечелиха с 3:1 в Копенхаген и трябва просто да допуснат максимум два гола в реванша, за да стигнат футболната Обетована земя. И да завършат по изключително успешен начин програмата за стогодишния юбилей на клуба.
Не че това е толкова учудващо - Виктория няма да е първият отбор от страната, стигнал до тази фаза. Няма и да е последният. Няма и защо да се учудваме - уредена държава, с хора, които си разбират от работата и не вярват, че знаят и могат всичко. Без да се нуждаят от специални обстоятелства или от невероятна харизма - до началото на тазгодишното участие в турнирите, „синьо-червените" имаха цифром и словом четири мача в евротурнирите - едно реми и три загуби при голова разлика 2:11.
Виктория го направи и без кой знае какъв състав - двама бивши национали на Чехия, един на Словакия и това е. И с изгонения от Левски Давид Бистрон. Преди около девет месеца писах за защитника, а нещата оттогава май не са се променили. Но това, че той успява, а същевремено „сините" се провалят, е показателно за състоянието на българския футбол.
Защо си отиде Бистрон ли? Две причини - бе футболист на предишния треньор и сбърка срещу Жилина. Ето колко е лесно вината да се прехвърли върху един човек, вместо върху модела. Това, че треньорът, който тогава бе начело на словаците, после го взе във Виктория е без значение. Или по лошо - бил продал мача (хаха)...
А именно в сбъркания модел е проблемът. Това, че се търсят резултати на момента, без да се обърне внимание, че в дългосрочен план те няма как да са положителни. Или че нивото тук е толкова нисто, че няма чужденец, който да е дошъл научен в българския футбол и да се е развил (Ибрахима Гай дойде без идея какво прави, но явно е интелигентен и успя да изкласи достатъчно).
Дори напротив, тенденцията е обратна - колкото повече престояват тук, толкова повече те затъват в нашенското си блато. Един български футболист не може да се развие - Спас Делев е отличен пример - стига да разбере как да не изпада в засада в пет от шест ситуации, ще може да завърши сезона с около 30 гола, а камо ли такъв, който не разбира езика.
Всъщност, знаейки как се провалят повечето чужденци дошли в България, Бистрон имаше късмет. Изкара само една година, така и не научи ключови думи, които да му спомогнат да свикне с пиенето, с чалгата и с „тунингованите" хубавици, които дебнат футболистите.
Тръгна си човекът по живо, по здраво, стана шампион на България, стана първенец и на Чехия, а сега най-вероятно ще играе и в Шампионската лига. При това сигурно е още с жена си. А не като Рабех, Бензукан или други подобни герои. Та дори и Дембеле - още един сезон в София и не е сигурно дали въобще щеше да има кариера.
А „бедните роднини" от Словакия се разправят под път и над път с български отбори в евротурнирите. Не заради друго, а защото имат правилен модел и научени футболисти. И не си вършат работата през куп за грош. Представяте ли си как шефът на някой клуб в България ще седне сам да напише некролог за починал фен на отбора, да го прочете по уредбата на стадиона, да се разплаче, а след като се успокои, да прегърне всеки един от хората около него, за да им благодари, че са му позволили да каже тези няколко думи. Защото точно това направи генералният мениджър на Спартак (Търнава) Йозеф Валович!
А може да бъде и лесно - едва ли Павел Върба (треньорът на Виктория) взима по-голяма заплата от Любо Пенев.
Едва ли и в Холандия няма треньори, които да искат да дойдат в България. В Левски има трима холандци, а Иван Цветков говори езика, така че сега дори е перфектният момент това да се случи. И то не един треньор, а няколко - школата се нуждае от тях. Защото в Ниската земя първо учат малките деца да изпитват наслада от играта, а едва след това какво да правят на терена. А тук - нито едното, нито другото. Само измислени звезди и преливане от пусто в празно.
