Темата за избирателната пропускливост на „моралните" стожери в българското общество и медии (в това число и социалните) е дъвкана многократно; също толкова досадна стана тенденцията да се генерализират единични случаи и да се „подписват смъртни присъди" на базата на слухове, полуистини или откровени лъжи.
Но една случка от последните дни направо счупи всякакви рекорди по замъгляване на общественото съзнание и колективното промиване на мозъци. Тя нагледно показва, че живеем в някаква паралелна реалност, в която всякакви опити за нормалност категорично са обречени. Тук е запазената територия на сеира, на интригата, на жълтенията, на ровенето в чаршафите и на публичното окепазяване. Във възможно най-едри мащаби. Истината? Важното? Полезното? Кой се вълнува от тях?
Тук е така и така ще бъде.
Години наред, а може би вече десетилетия, всякакви президенти, директори, треньори, футболисти, отговорни фактори, журналисти, фенове или обикновени разбирачи се надпреварват да философстват, че футболът ни ще прокопса, само ако се изработи сериозна, дългосрочна и мащабна програма за развитие на детско-юношеския футбол.
Нищо, че голяма част от споменатите бяха и продължават да са част от проблема - всеки от собствената си камбанария се изказва така, сякаш той единствен в България работи правилно и по европейски, но прогнилата система, лошото БФС, кукловодите във футбола и липсата на цялостна концепция му пречи да реализира великите си планове.
Е, доживяхме този прекрасен ден, в който споменатата програма видя бял свят. От БФС обявиха, че са приели Концепция за развитие на ДЮШ, която в дългосрочен план трябва да ни върне сред силните футболни нации на континента. Още не е оповестена в детайли, но сред опорните й точки - доколкото става ясно, е възстановяването на футболните училища, осигуряването на условия за футболно развитие на повече от 10 000 деца годишно, създаване на общонационална скаутинг система и прочие. Всичко това - с мощно финансиране от страна на държавата, футболния съюз и клубовете.
Та спомената програма, за която всички толкова драпаха, вече е факт. Какво последва ли?
Ами нищо - вероятно изобщо не сте разбрали и чули за нея. Защо ли? Защото живеем в България. И защото в същия ден целокупното население истерично поде и започна да слюноотделя с титаничната новина, че се забранявало на вратари извън Европейския съюз да пазят в родното първенство. О, Боже! Как може, каква е тази идиотщина, докога Боби Михайлов ще си пробутва синчето, няма ли кой да ги вразуми тези в Бояна, докога ще ги търпим?
Изведнъж всичко живо се развълнува от съдбата на извънземните вратари Миятович и Бусато, как така ще им се забранява да работят у нас, какво ще стане със семействата им, как е възможно в държава от ЕС да се приемат откровено расистки правила?
Помийната центрофуга се завъртя и погълна всичко, включително новината за приемането на толкова „чаканата" национална програма за развитие на детско-юношеския футбол. Покрай жалейките за Миятович и Бусато, никой не разбра за това, което има потенциал да се превърне в най-важното събитие за развитието на футбола ни за години напред.
А през новия век именно такива програми революционираха играта във Франция, Испания, Германия и Англия и превърнаха иначе скромни откъм футболни ресурси държави като Белгия или Исландия в истински явления. Но не, какво ни вълнува някакви са програма, която не става за сензация, шок, мълния или бомба?
Така никой не зададе и важните въпроси - след колко време могат да се чакат резултати от Концепцията за ДЮШ, какви ще са тези резултати, ще проработи ли изобщо?
Разбира се, в момента е трудно да им се отговори - живеем в страна, в която твърде често добрите намерения си остават просто такива. Или падат жертва на същия глад за „сензации". Това, че държавата ще инвестира дългосрочно в развитието на футболни таланти не е интересно на никого; виж, това че Боби пробвал да спасява кариерата на сина си, е по-така. Става за „дъвка", ще валят псувни, ще има коментари. Това е важното, другото го зарежи.
Разпенени от желанието си да сринат безумното БФС, великите конспиратори пропуснаха да се замислят върху елементарни факти, касаещи дори „фундаменталното" ново правило за вратарите. Като например, че то няма как да засяга футболисти в заварено положение - т.е. ако Милан Миятович има 3-годишен договор с Левски, ще може без проблеми да си го изпълни докрай; или че десетина от клубовете в Първа лига залагат на чужденци под рамката; или пък че някога великата българска вратарска школа се е докарала дотам, че на вратата на националния тим напоследък се подвизават 43-годишния Георги Петков и 37-годишния Христо Иванов. Това не са ли достатъчно притеснителни аргументи, за да се вземат някакви мерки, пък дори конкретният повод да е Михайлов-младши? И не е ли всъщност забраната за вратари извън ЕС част от дългосрочната програма за развитие на родните таланти?
Разбира се, че не е, ако слушате великите моралисти. На тях нещата са им дълбоко ясни и перфектно знаят къде се крие заекът. Няма как това да не е някаква поредна схема на Михайлов и сие.
След което ще ви обяснят надълго и нашироко колко слаб тенисист е Гришо, защото еди коя си му е изпила мозъка, как Бербатов е лигльо, а Кобрата е плондир, как волейболистите само излагат родината и как България няма да се класира на голям футболен форум още сто години, защото всичко във футбола е корумпирано и гнило.
И никой не гледа по-далече от носа си.
А когато се появи някой или нещо, което да твърди обратното, се включва центрофугата. В България поне тя работи сигурно и безотказно.
