След две години и половина Димитър Бербатов отново е поканен в националния отбор. И днес на обяд би трябвало да обяви, че се завръща в състава на България. Какво следва да направи запалянкото? Да вика мощно „Ура"!? И ли да се замисли - добре ли е, когато очевидно изглежда да е добре.
При Бербатов, разбира се, никога не се знае. Така както за денонощие побърка Флоренция и Торино, за да избере да е съсед на невярващите граждани на квартал Фулъм, може днес да обяви, че не е готов да се върне в националния. Но изглежда вероятно поне това да ни спести. И така в петък да излезе с екипа на България на старта на световните квалификации.
Какъв ефект преследва селекционерът Любослав Пенев? С връщане на Бербатов точно за този мач е нормално да се очаква поне десетина хиляди повече да са феновете на „Васил Левски". Хората са зажаднели да видят наживо последната голяма звезда на България. Така първа точка от мисията е изпълнена - ще имаме сериозна и емоционална подкрепа, защото градусът ще е приповдигнат от присъствието на №9. Поне на трибуните.
Контрапункт. Как ще го приеме отборът, след като това е съвсем различен състав от този, който Бербатов реши да напусне през 2010 г.? Дали колективът, който опитва да гради Любо Пенев, няма изведнъж да бъде дисбалансиран от едно чуждо тяло, при това с голямо его и тежест във футболната йерархия? Как да обясниш на Попето и Ники Михайлов, че тартор сега е Бербатов? Звучи наивно и малко като ситуация в 6-ти „A" клас, но ако не сте разбрали, става дума за български футболисти и е съвсем реалистично те да разсъждават така.
И по метода на напипването стигаме до въпроса с прословутата капитанска лента. Тя скарваше дори гиганти от златния ни отбор в началото на 90-те, какво остава за сегашните национали, които не отстъпват по самочувствие на онези, но са на светлинни години надолу като класа. Ако погледнем кой кой е в отбора, изборът е лесен - капитан трябва да е Бербатов. Но това няма ли да наруши хармонията и психологическото състояние на новите лидери, а и как ще бъде прието сред понякога истеричните ни медии и лесно влияещи се от тях фенове? Дали няма да има въпроси в български стил: „Той е ренегат, отказа се, а сега и капитан го правят"...
Всичко е възможно, доказали сме го на себе си и на света. Да, има го в картите. Все пак преди две години и половина Бербатов се отказа по причини, които не пожела да назове, но загатна, че са в ръководството на футбола ни. Същите хора управляват и сега, а можем без колебание да кажем, че нещата не са се променили към добро. Нито пък лицата. Така че логичен е донякъде и въпросът какво промени решението за самоотлъчката на деветката?
Спортно-технически, завръщането на Бербатов ще промени играта на отбора. Класата на нападателя на Фулъм не подлежи на съмнение. Но през тази календарна година той има около 300 изиграни минути за осем месеца, което е изключително малко. Липсата на игрова практика се видя и в събота, когато отиграванията му бяха точни, но някак си бавни и опипващи.
След 2-3 мача с новия отбор Бербатов отново ще е топ ниво, сега е разколебан от годината, която реално изкара извън терена. Тук може да се търси и позитивен психологически ефект и при него - за седмица смени отбора и сложи ново начало, а и бе поканен да се върне в националния, и то с мач срещу европейския вицешампион... Това би трябвало да е отличен коктейл с енергийна напитка за психиката на звездата ни.
Ходът на Любо Пенев е силен и от гледна точка на момента. Старт на квалификациите за отбор, в който никой у нас реално не вярва. Поканата към Бербатов е послание към феновете и футболната общественост. „Ще опитаме всичко, ще дадем най-доброто, което имаме, за да успеем!", гласи то. Познавайки Любо от толкова години като човек с огромно его и винаги с желязно мнение, ходът му издава намерение да направи и завои, и да бъде гъвкав, но да преследва целта. А тя е това, което всички искаме - силен национален отбор.
Така днес Бербатов има важен ден. Най-очаквано е да каже „да" и да запали фитила на запалянковския ентусиазъм преди петъчния мач. При тази тъжна футболна есен, която се задава за родния футбол, това е едно никак нелошо начало.
Понякога на човек му трябва малко, за да се усмихне, нали?
