Назначението на Любослав Пенев за треньор на ЦСКА 1948 разбуни духовете в "червената" общност и отново сложи на преден план битката кой е по-по-най, кой е истински, кой фалшив.
Изобщо, сложи сол в раната на така или иначе доста изстрадалите цесекари в последните години. С Ел Голеадор начело бяха свързани последните радостни мигове със спечелен трофей на "Българска армия", затова и мнозина от привържениците приемат тежко новия му ангажимент.
Самият Пенев обаче даде да се разбере, че място за сантименти няма.
"След като не съм искан в един клуб, няма как да работя там", отсече Пенев при официалното си представяне начело на ЦСКА 1948. Едва ли някой има съмнение, че за него вратата към Борисовата градина при настоящото ръководство на вицешампионите е затворена завинаги. Така както е вече и за Стойчо Младенов.
Независимо от добрите си намерения Гриша Ганчев успя да похарчи без ресто двете най-емблематични имена за сектор "Г" на треньорската скамейка.
Привличането на Саша Илич показва само едно - въпреки заявките за промяна керванът на "Армията" ще продължава да си върви по един и същи начин - препоръчани от Люпко Петрович треньори и движена от Стойчо Стоилов селекция.
Самият Ганчев обаче явно не си дава сметка, че още с първите негативни резултати през есента публиката отново ще е срещу него. Евентуално влизане в групите на Лигата на конференциите може и да поуталожи нещата поне за кратко. Но бомбата със закъснител тиктака безмилостно.
И на Саша Илич много трябва да му тръгне, за да спре хронометъра. Бойкотирането на мачовете ще бъде първата крачка. И нищо чудно през есента търпението на самия Ганчев да се изчерпи и той да превърне в дело обявяването на оттеглянето си.
Гърнето е спукано и няма как да се залепи, освен ако ЦСКА не спечели титлата през следващия сезон.
В този момент обаче и най-големите оптимисти-фенове на "армейците" едва ли вярват в това. По-вероятен е другият сценарий - празни трибуни, декларации, изстъпления. И една остра болка и тъга по славното минало.
Няколко части от това славно минало вече работят за ЦСКА 1948. За Стойчо Младенов също се прокрадва подобна информация. Пристан при Цветомир Найденов получават отхвърлените от "Българска армия". Тези, които ги трият от книгата. И тези, които тепърва ще бъдат изтрити, по Георги Илиев.
И тук стигаме до същината на проблема.
В момента във футболния ни елит има два тима с името ЦСКА. И двата претендиращи за някаква автентичност. Единият - с едни гърди напред заради платената емблема и възможността да играе на "Българска армия". С оглед огромното напрежение у феновете на ЦСКА-София към ръководството едно обединение със съименика изглежда неизбежно.
Да, няма да се случи този сезон, но нищо чудно да станем свидетели на такова догодина. Това ще означава обединение на финансовия ресурс, обединение на големите фигури в ЦСКА и най-важното - такова между феновете.
Едно такова отново ще може да отвори вратите на "Българска армия" за зачеркнатите. А няма какво да се лъжем - никой чужденец няма да има любовта или подкрепата на запалянковците, която биха могли да получат Стойчо или Любо.
А от създаването и на ЦСКА-София и на ЦСКА 1948 битката за идентичност е основна. Кой каквото и да се опитва да обяснява. И един от преките пътища за това са успехите.
Идентичността поне отчасти се набавя и с привличане на хора, дишали въздуха в Борисовата градина. А не с отритването им.
В един момент Найденов може да се окаже в ролята на спасителя, особено ако на Ганчев му омръзне от фенове, които само недоволстват. И този вариант не бива да се изключва, колкото и нежелан да изглежда в момента.
