От купищата документални филми за Аляска знаем, че това е място само за най-коравите хора. Там строиш в пермафроста, ловуваш лосове, за да има какво да ядеш през зимата и се придвижваш по въздух или вода поради липса на пътища.
Дори столицата на щата - Джуно, не е обичайният комфортен град. Освен че тя е достъпна само по въздух и вода, всяко лято жителите преживяват наводнение.
Което с всяка следваща година става все по-голямо, и представлява все по-сериозна опасност. И е сигурно, че такова ще има и през 2026 г., Дори е ясно и кога ще се случи.
Единственото, което местните власти и жителите не знаят със 100% сигурност е колко вода ще потече към града от близкия ледник Мендънхол.
И дали потопът ще се ограничи в рамките на прясно изградените за него диги. Или ще ги надскочи, причинявайки огромно бедствие.
При последното наводнение - от август 2025 г., минаващата през части от града река стига рекордно ниво, а събитието е определено като най-голямото ледниково наводнение в района.
Тогава Джуно успява да се спаси от бедствие благодарение на построените за целта защитни бариери. Които тази година ще бъдат вдигнати още по-високо в очакване на новия потоп и евентуални нови рекорди.
Столицата на Аляска е под заплаха да остане под вода от години, но в последните три потоп има всяко лято.
Водата идва от близкия ледник Мендънхол и разположеното край него езеро с показателното име Suicide Basin (Самоубийствен басейн).
Джуно, особено популярен в последните десетилетия покрай круизните кораби, е пристанищен град в югоизточната част на Аляска. Ограден е от планини, където се намира и ледникът, а до него е формирано езеро, което с топенето на леда се пълни с вода, лед и сняг. През зимата ледът на глетчера играе ролята на дига, но през лятото, когато той се топи, бариерата се "чупи" и милиарди литри вода потичат към ниското с огромен дебит.
Централната част на Джуно се намира на под 20 км от ледника, а едноименната река Мендънхол, по която водата тръгва към морето, минава през западната част на града.
За да се предотвратят разрушения и трагедии, всяка година властите и армията изграждат временни диги, с които да се удържи потопът.
През 2025 г. дигите по реката устояват, въпреки че тя достига рекордно ниво от малко над 5 метра, като само за 24 часа то скача с над 2 метра.
Предишният рекорд на реката е отбелязан точно година по-рано - през август 2024 г., при предишното ледниково наводнение. Тогава обаче разрушения има и са засегнати над 100 домакинства.
Предвид че и година по-рано има потоп от ледника, властите вземат мерки. За очакваното покачване на нивото на реката през 2025 г. са изградени защитни диги в рисковите райони с около 1000 жители.
Част от системата е предоставена от Инженерния корпус на американската армия, включително над 11 км специални защитни прегради. Това са модулни контейнери, които се пълнят с пясък и се използват за спиране на наводнения. За защитата се ползват и 100 000 чувала с пясък.
Но тъй като ледникът и езерото се променят постоянно, всяко решение е краткотрайно, а за всеки нов летен потоп защитата се надгражда и поне частично се издигат нови диги.
За наводнението през 2026 г. първоначално в Джуно, дом на 33 000 души, се предвиждаше огромна защитна стена, която да осигури защита при евентуално почти двойно по-голямо наводнение спрямо рекорда от 2025 г. и да издържи дебит на водата от над 2500 куб.м/сек.
През май обаче се оказа, че цената на съоръжението ще е около 4 пъти по-висока от очакваното и са необходими допълнителни 5 млн. долара. Затова местните власти гласуваха да се изгради по-малка стена, която да спре около 30% по-голямо наводнение спрямо потопа от 2025 г. И с ясното съзнание, че след година ще трябва отново да се издига още по-висока и скъпа стена.
Нещо повече - общината в Джуно очаква да се налага да плаща за временна защита от наводнения поне още десетилетие - докато Инженерният корпус на армията изгради постоянно решение.
Или пък наводненията спрат.
В последните години заради глобалното затопляне ледникът над Джуно се топи все повече, езерото край него се разширява и това води и до по-мащабни наводнения. Възможно е обаче глетчерът да намалее или да се отдръпне толкова, че езерото да не може да се препълва до степен да заплашва с катастрофални наводнения.
Според армейския инженер Майк Рекърдс, цитиран от местната обществена медия KTOO, Suicide basin ще продължи да наводнява в района за още около 25 години, макар че прогнозата не е окончателна и е възможно периодът да е по-кратък.
Анализът на военните показва, че е доста вероятно и с по-малка стена Джуно да остане невредим - поне през лятото на 2026 г. Изчисленията за този август сочат 2% вероятност за потоп, двойно по-мащабен от този през 2025 г.
Но и че в следващите 25 години вероятността да се случи нещо подобно скача на 40 на сто.
Настоящото съоръжение не може да издържи толкова дълго, и от армията обмислят няколко варианта за по-дългосрочно решение.
Единият са по-високи стени, вторият е коригиране на речното корито, така че придошлите води да се оттичат по-бързо, а третият - система от шунтови стени, каквито често се използват за брегови укрепления.
Нищо чудно очакваният потоп от 2026 г. да подскаже отговора на този въпрос.
