За състоянието на една държава често може да се съди по това какъв е спортът в съответната страна. Причината е, че моделите там са умалени варианти на всичко, което се случва в политиката, културата, икономиката, здравеопазването и т.н.
За положението на футбола пък може да се съди по клишетата в него - каквито са треньорите и ръководителите, такова е мисленето им, а проекцията на това мислене е резултатът на ситуацията, в която футболът се намира - криза.
Един от големите недостатъци на любимата игра у нас е, че вече няма герои, на които децата да искат да подражават. Няма примери. А проблемът на футбола не е само в детско-юношеските школи, както, вероятно, би казал Велизар Димитров, облечен в смешен пуловер. Не, че няма да е прав. Проблемът е много по-дълбок - социален и културен.
Докато има хора, които се държат невъзпитано, не могат да пишат и не знаят чужди езици, но въпреки това са на ръководни позиции в клубове, няма как да има и добър продукт.
А щом треньорите говорят клишета, значи мислят клиширано. А резултатът какъв е? Клиширан футбол.
Нека си припомним някои "крилати мисли":
Ограбихте труда на момчетата
Кой ли български треньор не го е казвал? У нас от години се насади разбирането, че футболните мачове реално се решават на срещи в някоя от стаите на хотелската част на базата в Бояна, а не на терена. От там идва и едно от най-любимите обвинения към съдиите - а именно, че са ограбили труда на момчетата.
Все едно единият отбор е играл само в духа на феърплея, а другият е подкупил съдията. Реалността обаче е, че президентите, които днес се оплакват от съдиите, защото са ощетили техния отбор, са същите, които после ще направят опити да манипулират реферите.
И понеже в българския футбол всичко е наред. Играчи са отраснали в школи на най-високо ниво, работили са с уникални специалисти и иноватори в професията, подготвяли са се във възможно най-добрите условия. А чужденците не са дошли със съмнителни трансфери и агентите им не очакват комисионни, които да бъдат изплатени така, че да няма данък върху тях.
Трудът на въпросните момчета е бил ограбен още в момента, когато за първи път са дошли да тренират на стадиона.
"Топка е, всичко може да стане"
Художественият начин да кажеш, че нямаш никаква идея как ще победиш, даже изобщо не вярваш, че може да се случи, но все пак.
"Скача надолу"
Както вероятно се досещате, това е част от едно легендарно изказване на Любослав Пенев: "Пият по цяла нощ и след това единият върви назад, другият настрани, а третият скача надолу. Болят ги пръстите от щракане".
И тук е моментът да отбележим, че ако не друго, Любослав Пенев поне е оригинален. Иначе някой да говори за "транзишън" в Миньор (Перник) е толкова смешно, колкото Красимир Балъков да използва чуждици от немския език, които не разбира. Комплицирана е ситуацията!
"Тук съм у дома"
Проваляш се в Арда (Кърджали) и следващата крачка в кариерата ти е Левски (Лом). Разбира се, чувстваш е като у дома. Или отиваш в ЦСКА, на първата си пресконференция казваш, че си като у дома и ти определяш правилата. А няколко месеца по-късно друг ти реди състава и накрая те уволняват.
"Момчетата плачат в съблекалнята"
Без значение дали си треньор на Своге, Бруно Акрапович или Христо Стоичков, все си казвал: "Скандално съдийство! Момчетата плачат в съблекалнята". Може сами да си направите експеримент, като напишете в Google този крилат цитат, а после да преброите треньорите в българския футбол, които са го казвали.
"От самолет се видя"
Говори се, че Вили Вуцов се е обърнал дори към Европейското патентно ведомство, за да запази правата си върху тази мисъл за следващите 20 години. После обаче преценил, че е редно да сподели интелектуалното си имущество със свои колеги, имащи същия капацитет: Пеп Гуардиола, Ерик тен Хааг, Антонио Конте и други.
В крайна сметка всеки иска да каже: "На полувремето пилотът на самолета ми се обади, че е видял, че има дузпа".
"Пак казвам"
Всеки "пак казва", дори и да не го е казал. Или може би го е казал по начин, по който не сме го разбрали?
Или журналистите питат едно и също нещо, или треньорите си знаят едно и също нещо. Или, пак казвам, е нещо по средата.
"Така"
"Играхме... така, един хубав, един красив и ефективен футбол. Добре, така, разигравахме топката и така нататък".
"Отиваме да играем футбол, пък каквото стане"
Класика! Най-любопитното е, че това "играене на футбол" никой не го вижда и много по-често резултатът е "пък каквото стане".
Ако се опитаме да вникнем в твърдението, ще намерим едно хитро извинение. "Този мач ще го загубим, но неможенето си ще го прикрием с опит да играем открито и уж интересно. Защото ако паднеш 0:5, след като цял мач си бил в наказателното си поле, е срамно. Но ако паднеш 0:5, след като не си избрал дефанзивна тактика, тогава си играл футбол.
"Натрупана умора"
Винаги се трупа умора. Не дай боже някой български отбор да стигне по-напред в квалификациите на европейски клубен турнир, или дори да влезе в груповата фаза. Ей тогава почва трупането на умората! И все някой е недоволен, а цикълът "сряда-събота", "чевъртък-неделя" или вторник-шестък не удовлетворява нито треньорите, нито президентите, нито феновете.
