Работодателите организират национален протест пред Министерския съвет в сряда с искане за ново отлагане в поскъпването на тока. Това коментира на пресконференция Евгени Иванов от КРИБ.
Българският бизнес не може и не иска да поеме високия разход в цената на електроенергията като резултат от решението на КЕВР за увеличаване на добавките "задължения към обществото", декларираха работодателските организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.
Искаме отлагане, за да се премахнат проблемите, коментира Теодор Дечев от АИКБ. По думите му ЕК вече се е произнасяла по отношение на други държави, че дългосрочните договори за изкупуване на ток на преференциални цени противоречат на правото.
Работодателите предлагат новите цени да влязат в сила от 1 януари 2016 година, вместо от 1 август 2015 г. Според тях "панацеята" на проблемите е либерализацията на енергийния пазар.
Над 1000 фирми в 28 града на България ще протестират на 29 юли т.г., заяви Камен Колев, зам.-председател на БСК.
До този момент участие в протеста са заявили около 5000-6000 души само от София. Очакват се и техни поддръжници от други градове.
Работодателите от енергийния сектор се разграничиха от национално представителните бизнес организации, които днес на съвместна пресконференция настояха за отлагане на новите цени на електроенергията, които се очакват от 1 август. Подобно решение ще бъде катастрофално за вече дисбалансираната електроенергийна система, предупреждават представителите на бранша.
Преди месец Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) взе решение за удължаване на ценовия период на дружествата в сектор "Електроенергетика" до 31 юли.
КЕВР очакваше в срок до един месец изпълнителната власт да предложи възможности за намиране на резерви за оптимизиране на разходите, съответно на цените на електрическата енергия.
Въвеждането на своеобразен мораториум върху цените на тока бе поискано от бизнеса, който остро протестира срещу новия ценови модел, предложен от КЕВР.
Какво означава въобще "задължение към обществото" /като икономическа категория/? Не е ли по-добре да го формулират като "морално задължение" /моралното задължение да плащаш за нещо, чиято истинска същност някой упорито се опитва да прикрие, затова използва подобни формулировки, наместо ясното /но неудобно/ "преразходи в мрежата" или "сключени неизгодни договори" и т.н./. Защо не го нарекат направо "задължение към Божеството" /зада е ясно на всички, че в това няма абсолютно никакъв разумен смисъл, освен от гледна точка на този, който събира задължението, но пък и въпросния събиращ няма никакво намерение да отстъпи от събирането, въпреки липсата на приемливо основание/?
А най-важния въпрос всъщност е - за какви сесмятат тези от НЕК/ДКЕВР, че смятат, че имат правото да събират нечии "задължения към обществото". Тъй като предполагам, че става дума за българското общество изниква резонния въпрос - те за "обществото" ли се смятат, или за негов суверен. Така погледнат въпроса даже намирисва на съд.