Актьорът и режисьор Камен Донев каза в ефира на "Преди обед" по bTV, че е "смешно" колко хора са се припознали в острото му отворено писмо, което беше разпространено преди малко повече от седмица.
Той допълни, че целта на писмото е била да изкаже слабостите на театралното съсловие и подчерта, че думите му не се отнасят за всички в гилдията.
Донев уточни, че се възмущава от "дърдорщината", а проблемът е в "хората, които не могат, а говорят на висок глас".
Според него филмът му "Уют", който срещна немалко негативни критики, атакува слабостите на обществото, манталитета на българина и лошото управление. Актьорът е на мнение, че след като плаща данъци в тази държава, има право да изрази мнението си.
"Хората, чието мнение и критика ценя, за съжаление не са между живите", уточни още той и каза, че не приема критика от "Мунчо и Маймунчо" като определи нивото на критиците си като "не много високо".
Донев призова колегите си в театралната гидия да сложат ръка на сърцето и да признаят колко пъти говорят честно, когато обсъждат колко пари получават, в какви пиеси играят и в кой театър какво се случва.
"Театърът ме е формирал, но имам право както всеки друг да съм недоволен от слабите места на този театър", каза още той. "Няма да се извиня на никого и не съжалявам за нито една казана от мен дума", категоричен беше той.
Междувременно в сайта interview.to беше публикувано второ своеобразно отворено писмо, което Камен Донев пише в отговор на реакциите на аудиторията.
Там той уточнява, че с думите си не визира своите приятели, съмишленици и почитатели и по тази причина започва с "НЕПРИЯТЕЛИ МОИ".
Донев казва, че е написал думите си с "възмущение, но и с надежда" като възмущението му е от завистта и страстта на хората да омаловажават, плюят и заклеймяват, както и от нуждата "да се каже нещо на всяка цена".
Той уточни, че не е посочил конкретни имена, защото не пише жалба в съда или донос, а именно отворено писмо, и завърши с призива "повече да градим, отколкото да празнословим".
В ефира на bTV Донев заключи, че повече няма да се занимава с тази тема.
Прекрасен български филм. Хареса ми идеята, хареса ми играта на актьорите, хареса ми, че Камен Донев направи и филм. Критиките, че били три, същити истории, че бил тв театър, че бил дълъг, че това не било изкуство са само поредните "празни приказки", каквито по цял ден замърсяват инфомационното пространство и създават паразитен шум. Халтура, чалга... Стига с тези етикети. Не може да ни казвате кое какво е - покажете ни нещо, ние имаме с какво да го оценим, с какво да го сравним. Все още не сме ослепели, затъпели и оскотели. Досадно е да ни обясняват изкуството - то е изкуство, защото повлиява сетивата ни, провокира чувствата ни, докосва места в съзнанието, недостижими за обикновени случки и хора. За да не бъда обвинена, че нищо не разбирам и моето мнение не е меродавно ще допълня, че гледах филма в пълен салон /на всички други филми, от години зрителите в залата са не повече от 8-10/. Хората се смееха силно и искрено, многократно. Забавляваха се и на излизане от салона чух само положителни коментари. Глас народен - глас Божи.
Много хора се "припознаха" във филма и това именно не им харесва... Тези от публиката, които харесват филма и се смеят с глас, всъщност се смеят на окарикатурените образи и харесват това, че някой показва недъзите на обществото ни. Някога и Алеко Константинов е бил критикуван заради образа на Бай Ганьо.
Да, то проблемът е, че горе-долу цялата българска комедия изобщо се състои от окарикатуряване на българина и българщината. Понякога е готино. Друг път не е. В цялост, може би ще е добре да се попромени ситуацията. Иначе, следният диалог, ако може да се нарече така, е бая забавен: - Който не харесва мен или продукта ми, е лай..., което не съществува, ама ха! - Не бе, просто си направил смотана халтура. - А, разпозна се, значи съм прав! Прав съм, чувате ли ме? Аз съм прав!
Ако познаваш хора, които се припознават във филма на Донев, имам лоша новина за теб...