Правителството на Румен Радев се вкара в ситуация, подобна на тази на своя предшественик Росен Желязков, след като предложеният от кабинета бюджет предизвика недоволството и на работодатели, и на синдикати.
Синдикатите от двете конфедерации - КНСБ и КТ "Подкрепа" излязоха на протест срещу рамката, която правителството предлага за държавните финанси до края на годината, докато от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) - една от основните работодателски организации у нас - предложи план от 6 точки за подобряване на бизнес климата.
За какво недоволстват бизнесът и синдикатите?
Бизнесът: Подкрепа само срещу реформи
В публикация на страницата си във Фейсбук председателят на КРИБ Кирил Домусчиев обяви, че организацията е обсъждала сериозно дали изобщо да подкрепи Бюджет 2026 по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Оттам критикуват правителството, че е отложило почти всички по-сериозни реформи за ограничаване на разходите са отложени за 2027 г., въпреки че "Прогресивна България" управлява сама и разполага с парламентарно мнозинство.
Домусчиев определя като стъпка в правилната посока премахването на част от автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията и въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители. Според него обаче това не е достатъчно.
В замяна на подкрепата си за бюджета КРИБ поставя шест конкретни условия:
- да не бъдат увеличавани заплатите на държавните служители, които получават възнаграждения над максималния осигурителен доход, а допълнително увеличение да получат единствено най-нископлатените;
- всяко министерство ежегодно да премахва поне три разрешителни режима чрез въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие, като при неизпълнение да бъдат орязвани административните разходи;
- през следващата година да започне концесиониране или приватизация на поне два големи държавни обекта;
- всички автоматични механизми за увеличение на разходите да бъдат премахнати със законови промени още през 2026 г.;
- правителството да представи управленската си програма и предварително да обсъжда с работодатели и синдикати всички мерки извън предизборните си обещания;
- да бъде изготвен план за намаляване на администрацията до достигане на две трети от средното равнище за страните от ОИСР до 2028 г.
От КРИБ предупреждават още, че продължаващите бюджетни дефицити ще поддържат високата инфлация и нарастване на цените. Според организацията единственият начин тя да бъде свалена под 2% е страната да премине към бюджетен излишък най-късно през 2028 г. - нещо, което се разминава със сегашните планове на кабинета.
Въпреки критиките Домусчиев и колегите му не отхвърлят изцяло проектобюджета и заявяват, че са готови да го подкрепят, ако част от предложенията им бъдат приети.
Синдикатите: Протест срещу съкращенията и замразяването на доходите
На противоположната позиция застават КНСБ и КТ "Подкрепа", които организират протест пред Министерския съвет в деня на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Според синдикатите предвидените мерки ще доведат до намаляване на доходите на държавните служители, масови съкращения и отслабване на администрацията.
Основните им искания са:
- да отпадне предвиденото замразяване на средствата за възнаграждения;
- да не се извършават 10-процентни съкращения във всички администрации без предварителен анализ на нуждите на всяка институция;
- най-натоварените администрации да получат допълнителен персонал;
- ако държавните служители започнат сами да плащат част от осигуровките си, това да бъде компенсирано чрез увеличение на заплатите;
- ако служителите бъдат приравнени с останалите работещи по отношение на осигурителните вноски, да отпаднат ограниченията по Закона за държавния служител, включително забраната за втори трудов договор и липсата на "клас прослужено време" и колективно трудово договаряне.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов коментира темата в неделя по БНР, като заяви, че синдикатите не възразяват срещу реформи в администрацията, но настояват те да се основават на анализ, а не на механично намаляване на щатовете с 10% във всички институции.
Според него има администрации като Националната агенция за приходите, където има недостиг на служители, докато на други места действително има раздут щат.
Костов предупреди и че прехвърлянето на част от осигурителната тежест върху държавните служители без компенсация реално ще намали доходите им. По думите му предвидените увеличения на разходите за персонал няма да компенсират нито инфлацията, нито новите осигурителни плащания.
Синдикатите отправят критики и към данъчната политика. Според тях Европейската комисия многократно е посочвала, че настоящата данъчна система създава неравенства, тъй като България е единствената държава с пропорционално облагане без необлагаем минимум.
Общото между двете страни
Въпреки че работодателите и синдикатите критикуват бюджета от противоположни позиции, и двете страни настояват правителството да води реален диалог и да преразгледа част от предложенията си.
Работодателите поставят акцент върху по-бързи структурни реформи, ограничаване на държавните разходи и намаляване на администрацията, докато синдикатите настояват реформите да не бъдат извършвани механично и за сметка на доходите и социалните права на държавните служители.
И двете организации заявяват готовност за преговори, но обвързват подкрепата си с приемането на конкретни промени в проекта за Бюджет 2026.
Позицията на правителството
Правителството защитава проекта на Бюджет 2026 с аргумента, че той отразява реалното състояние на държавните финанси и поставя началото на постепенно намаляване на дефицита без повишаване на данъците.
"Този бюджет показа това, което беше крито през годините. Това е бюджетът, който трябва да отвори вратата на реалността в държавата", заяви финансовият министър Гълъб Донев в предаването "120 минути" по bTV.
По отношение на една от най-оспорваните мерки - държавните служители постепенно сами да започнат да плащат част от осигуровките си - той коментира, че тя няма да доведе до намаляване на нетните им възнаграждения.
"Когато преди години държавата пое личните им осигуровки, заплатите им бяха намалени. Сега връщаме справедливостта - увеличаваме възнагражденията с размера на личната осигурителна вноска, която те ще започнат да плащат", заяви финансовият министър.
Донев уточни още, че през 2026 г. няма да има съкращения в администрацията, а първо ще бъде направен функционален анализ на отделните структури. По думите му административната реформа ще бъде заложена в бюджета за 2027 г.
Предстоят и промени в правилата за възнагражденията на директорите на държавни предприятия и болници, като ще бъдат въведени ясни критерии, тавани и ограничения на бонусите.
Финансовият министър увери още, че всички плащания по обществени поръчки и общински проекти ще се извършват след проверки, а държавата няма да разплаща договори, при които има съмнения за корупционен риск.
Въпреки критиките на работодатели и синдикати Донев заяви, че кабинетът остава отворен за разговори.
"Не става въпрос за отстъпки, а за диалог и намиране на по-добри решения там, където е възможно", каза той.
"Лошото наследство" - обяснение или оправдание
Критиките срещу правителството за предложения бюджет продължават. Макар общото мнение да е, че следващият бюджет за 2027 г. е по-важният, общото очакване беше да се види готовност за стягане на държавните финанси още през тази година.
Ясно е, че "лошото наследство" е ключов фактор, който не може да бъде заобиколен при сегашната ситуация, но опасенията са, че това може да се превърне в обща мантра за оправдания.
В момента "Прогресивна България" и правителството се намират в ситуация, в която трябва да се справят със сериозни проблеми, но имат лукса да не трябва да разчитат на никого за мнозинство. Така че те ще са тези, които ще носят отговорност за резултатите - били те добри, или лоши.
