Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Фалшивите кадри от Мюнхен: Как да отсяваме лъжите?

Поредната фалшива снимка, за която се твърдеше, че е направена от очевидец на атаката в мола "Олимпия" в Мюнхен, беше разпространена от Russia Today и дори влезе в ефира на една от мексиканските телевизии
Поредната фалшива снимка, за която се твърдеше, че е направена от очевидец на атаката в мола "Олимпия" в Мюнхен, беше разпространена от Russia Today и дори влезе в ефира на една от мексиканските телевизии

Атаката от Мюнхен в петък вечер се превърна в поредния повод за разпространението на фалшива и манипулирана информация в социалните мрежи - феномен, който се повтаря при всеки трагичен инцидент.

Цяла серия от непотвърдени слухове циркулираше в Twitter и Facebook в часовете, в които достъпът до официална информация беше силно ограничен.

Ето кои бяха най-разпространяваните "партенки":

Снимката от южноафрикански мол

Още в първите минути на атентата тази снимка вече се разпространяваше със светкавична скорост в Twitter. Истината е, че тя няма нищо общо с нападението в Германия.

Снимката е направена през януари 2015 г. малко след нападение в търговски център в Бедфордвю в Южна Африка. При нападението тогава са ранени 7 души.

Снимката от търговски център в Манчестър

Поредната фалшива снимка, за която се твърдеше, че е направена от очевидец на атаката в мола "Олимпия" в Мюнхен, беше разпространена от Russia Today и дори влезе в ефира на една от мексиканските телевизии.

В действителност тя е направена при симулация на терористичен атентат в търговски център в Манчестър, Великобритания. През май в сайта на Daily Mail е публикуван репортаж от учението.

Съмнителните фотографии в социалните мрежи

Facebook и Twitter са истински инкубатори на фалшиви снимки, които обикновено нямат нищо общо с мястото на събитието.

Един от най-лесните варианти да се уверите в достоверността им, е да проверите изображението през търсачката на изображения на Google - достатъчно е да кликнете с десен бутон върху снимката и да изберете опцията "Search Google for Image".

За съжаление, тази технология не успява да хване всички снимки, манипулирани с Photoshop. Единственото решение на проблема е да бъдете внимателни в преценката си за автентичността на това, което виждате в социалните мрежи.

Фалшивата информация

Много хора не се замислят, преди да споделят или ретуитнат непроверена информация. Тези фалшиви улики обаче често забавят и пречат на работата на службите за сигурност. Вълната от спекулации създава и всеобща атмосфера на напрежение и паника сред обществото.

По време на атаката в Мюнхен, например, се разпространяваше слуха за 3 отделни престрелки в различни райони на града, което предизвика сериозни притеснения сред жителите и туристите - особено тези, които се намираха край големите централни локации.

По подобен начин - по време на атентата в зала "Батаклан" в Париж на 13 ноември 2015 г. една американска медия обяви, че музикант от групата Eagles of Death Metal е загинал при стрелбата. Оказа се, че всички членове на бандата са живи и здрави.

Препоръката: Ако само една медия съобщава за конкретната информация, по-добре изчакайте да получите потвърждение от официален източник или поне от още едно авторитетно издание. Имайте търпение, защото последствията от верижното предаване на лъжливи данни при извънредно положение може да са много сериозни.

Как да се предпазим от измама

Без съмнение - най-добрият начин е да се доверявате само на потвърдена от официален източник информация: местната дирекция на полицията, Вътрешното министерство или прокуратурата на съответната страна. Голяма част от тях използват собствени профили във Facebook и Twitter.

Полицията в Мюнхен показа наистина впечатляваща реакция в Twitter по време на нападението в петък, като даваше редовна и актуална информация за събитията на 4 езика - немски, английски, френски и турски.

Кой има интерес от разпространението на слухове?

"Има хора, които го правят на шега или за да провокират обществото", казва Паскал Фроасар пред Le Figaro.

Той припомня случая с прословутия "Алфонсо", чиято снимка се разпространява след всеки атентат.

"Подобно поведение може да цели да навреди умишлено на някого или да манипулира информацията, така че тя да кореспондира на манталитета на съответната общност", казва той.

Не бива да се подценява и вероятността за неволна грешка поради деформациите на "разваления телефон" в социалните мрежи: дори когато информацията е съобщена с изрични условности, тя може да се видоизмени в "сигурно" твърдение при предаването й от един източник на друг.

 

Най-четените