Столична община търси ново място, на което да бъде построен нов Национален стадион. Това обяви главният архитект на София Здравко Здравков.
"Разгледахме няколко варианта, преди повече от 2 месеца, със спортния министър Красен Кралев, Националният стадион „Васил Левски“ да бъде преместен. Едното предложение беше свързано с терени, които са собственост на министерството на отбраната, в местността "Къро". Става дума за зоната срещу "Арена Армеец", която може да бъде обслужена с третата метролиния, която е предвидена по проект", заяви Здравков.
Друг вариант, посочен от него, е да се направи реконструкция на някой от съществуващите вече стадиони в София като този на "Славия" в квартал "Овча Купел".
Третата обсъждана възможност е Националният стадион да бъде изнесен край самия град, какъвто е примерът в германския град Мюнхен.
По думите на арх. Здравков следващият възможен терен се намира в район "Връбница", където първоначално е била идеята да бъде построена залата “Арена Армеец”. Теренът на бул. “Ломско шосе” е общински, но не е добре обезпечен транспортно, тъй като се намира далече от метрото.
Той обясни, че преместването на националния стадион е наложително, първо защото сегашното му място в центъра на града не е подходящо. Освен това, по негови думи, за България е важно да се изгради стадион, който да отговаря на всички изисквания на УЕФА за достъпност, добра среда и подходящо разположение.
"От тези четири предложения няма избрано ново място все още", уточни Здравков. Реално за избора на локация последната дума ще има Министерството на спорта.
Главният архитект коментира и изразената в четвъртък позиция на спортния министър Красен Кралев, който преди три дни съобщи, че не е съгласен с новия подробен устройствен план за Борисовата градина. Кралев дори заплаши да съди Столична община, ако не се съобразят със забележките му.
"Планът е подложен на обществено обсъждане и ако министерството има предложения по отношения на техните бази, нека да ги представи в графичен вид като мотивирани предложения", обясни той и каза, че не вижда причини да се съдят.
