На 7 януари Православната църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител. Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството.
През 2017 г. на Ивановден над 363 000 българи празнуват своя имен ден.
"Иван" и "Иванка" са на второ място сред най-разпространените имена в страната. Над 154 000 българи носят името "Иван", а женската му форма се среща при 58 000 българки.
Същевременно името "Иван" продължава да е в топ 10 на най-предпочитаните имена за новородени. През 2017 г. то се нарежда на 5-то място, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). При момичетата "Йоана" е на 10-то място сред предпочитаните от родителите имена.
Списъкът с празнуващите на днешния празник е голям и включва носещите имената Иван, Иво, Йоан, Йоана, Йоанна,Иванка, Ивана, Иванина, Ивон, Калоян, Калояна, Ивиана, Ванина, Ваньо, Ваня, Йово, Йовко, Йовчо, Йовка, Йовелина, Йото, Йонко, Йонка, Жан, Жана, Ивайла, Ивет, Ивета, Ивелин, Ивелина, Ивайло, Жанет, Ина, Инка, Ива, Ивона, Яни, Янислав, Янислава, Янимира, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янета, Яниса, Янин, Янина, Янита, Янимир, Яник, Янек, Янико, Яника, Янаки, Яно, Яньо и Янчо.
Любопитни са обичаите, свързани с Ивановден. Те са свързани с очистителната сила на осветената на предния ден вода. Вече е завършил периодът на "мръсните" дни. Всеки обръща поглед напред - към доброто, здравето, берекета и щастливия живот.
Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден, като навсякъде обредът е посветен на младото семейство, минало под венчило през миналата година.
Спазваните някога обичаи са повелявали кумът, който е венчал двойката или е кръщавал новородените, да приготви дарове и специален обреден хляб (обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец), с който се посреща младото семейство.
Младите отиват в дома на кума, като те също носят дарове - хляб, кравай, вино, баница и печена кокошка.
Традиция е да се посетят и именниците, като в някои райони има обичай те да бъдат ритуално къпани в реката.
Който не иска да бъде потопен във водата, трябва да се откупи, но въпреки това задължително го пръскат с вода за здраве. Освен именниците, на този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже. В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година.
Друг обичай на Ивановден, най-вече в тракийските земи, е свързан с побратимяването.
Или на 7 януари или малко по-късно - на Бабинден или Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците, т.нар. "хващане на арътлици". Ако трима приятели искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях. Започва се от дома на най-възрастния.
Майката на домакина посреща групата, благословява ги и ги закичва с по една китка от бръшлян и чимшир, като на всяка китка е вързана златна паричка с червен конец. Ритуалът се повтаря в дома на всеки момък.
Обредът на побратимяване е значително по-разгърнат в Ямболско. Там момците или женените мъже, които ще станат арътлици, стъпват символично с десния крак едновременно върху живи въглени. След това си раздават специални обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино.
В Родопската област на днешния празник сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. Предвидено е богато угощение, но едва след като бъдещата свекърва умие лицето на девойката и я закичи с китка и златна паричка.
На Ивановден завършва и цикълът от обреди, свързан с коледуването.
Коледарите водят своя водач и го къпят ритуално. След това той приготвя трапеза за коледарите у дома си. Там за последно се пеят коледарски песни. След това такива могат да бъдат изпълнени чак на следващото коледуване през идната година.
Важен аспект от традициите, свързани с Ивановден, е появата в ранно утро на маскирани и предрешени мъже с маски (кукери), които преминават от дом на дом. Кукерските игри и ритуали са индивидуални за всеки район. Все пак като цяло целта им е да прогонят злите сили и да да донесат здраве и берекет за предстоящата година.