На 24 юни отбелязваме Еньовден - един от най-магичните български народни празници, свързан с култа към Слънцето, природата и лечебната сила на билките.
Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Еньо, Енчо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян, Диан, Дияна, Диана, Деян,Биляна, както и хората, носещи имена на билки.
Еньовден съвпада с рождението на Св. Йоан Кръстител, отбелязвано от православната църква, а обредите на двата празника често се преплитат.
В различни краища на България празникът е познат с различни имена - Яневден (Софийско), Иванден (Струга), Ивъндън (Охрид), Иван бильобер или Драгийка (Великотърновско).
Смята се, че на този ден тревите и билките притежават най-силните си лечебни свойства, особено при изгрев слънце.
Затова още от ранни зори жени-баячки и лечителки събират "77 и половина" билки - за всички болести и за "болестта без име". С тях се правят еньовски китки и венци, които се използват през цялата година за лекуване и ритуали.
Вярва се, че сутринта на Еньовден, когато изгрява Слънцето, "трепти" и "играе" - който го види, ще бъде здрав през цялата година.
Според традицията, всеки трябва да се обърне с лице към изгрева и да наблюдава сянката си през рамо - ако тя се вижда цяла, човекът ще бъде здрав, ако е наполовина - ще боледува.
Празникът е свързан и със земеделски ритуали - вярва се, че в нощта срещу Еньовден магьосници могат да "откраднат" плодородието от нивите. За да се предпазят, стопаните извършват ритуално жънене или дори пазят нивите си през нощта.
Еньовден обединява хилядолетни вярвания, уважение към природата и човешката надежда за здраве и плодородие.
