И ние, като всички български граждани, искаме да сме наясно какъв ще е дневният ред на следващото управление. Кои са най-важните въпроси, които (би трябвало) да решат най-напред бъдещите управници, кои - до края на мандата. Обърнахме се към експерти и организации в различни сфери с пет въпроса.
Ето отговорите на д-р Стойчо Кацаров, по тема, която касае всеки един от нас - здравеопазването.
Какво е най-спешното, което трябва да се направи в сектора?
Да се премахнат лимитите за болниците и регулативните стандарти в извънболничната помощ.
Да се премахнат всички ненужни изисквания към лечебните заведения за брой персонал и разкрити структури.
Да се спрат субсидиите за държавните болници и да се осигури достъп на всички лечебни заведения до финансиране от структурните фондове на ЕС.
Да се извършат промени в организацията на медицинската експертиза на работоспособността, защото същата е пред срив.
Какво трябва да стане до края на мандата?
Да се премахне монопола на НЗОК (ГЕРБ го бяха обещали в предизборната си програма през 2009 г., но така и не го спазиха. Бел.р.). Да се премахнат всички локални и секторни монополи в лечебното здравеопазване и снабдяването с лекарства. Да се подкрепи честната конкуренция между лечебните заведения.
Да се приемат правила, които да позволят на пациента да осъществява пряк контрол над качеството на оказаната му медицинска услуга. Да се въведе процентно реимбурсиране на лекарствата. Да се въведе обучение по здравословен начин на живот в училищата.
Да се приемат и финансират скринингови програми за ранна диагностика на най-честите ракови заболявания. Да се намалят сроковете и таксите при търсене на съдебна отговорност за непозволена увреда, получена в резултат на некачествени медицински услуги.
Да се позволи на лекарите да специализират, без да напускат работното си място. (Сега, за да вземе специалност един лекар, трябва да напусне работата си за няколко години, докато трае специализацията. Според наредба от м.г специализантите вече ще получават от 2 до 4 минимални работни заплати - в зависимост от лечебното заведение, където са, вместо една минимална, както беше. Бел.р.)
Каква е най-голямата грешка, която може да бъде допусната?
Проблемите на болниците са резултат на прекомерна държавна намеса. Най-голямата грешка би била да се засили намесата на държавата в лечебното здравеопазване, вместо да се пристъпи към дерегулация.
За кое е необходимо съгласие на всички политически сили?
Не е необходимо съгласието на всички политически партии за предлаганите промени. Достатъчно е да има консенсус по въпроса да се запази задължителното здравно осигуряване.
Оптимист или песимист?
Песимист. Политическите партии, на които социолозите дават предимство за предстоящите избори, не са показали, че са наясно с проблемите на здравната система и възможните решения.
За съжаление лимити за прегледи и направления трябва да има, защото това е един от начините чрез който НЗОК се опитва да ограничи източването на здравната каса. Пример: пациент отива в болница за зашиване на прорезна рана, но го викат след три дни да си вземе амбулаторния лист (по този начин лечебните заведения източват пари за престой и лечение на пациента за три дни). Какво трябва да се направи: 1. Хората с редовни здравни осигуровки да НЕ заплащат потребителска такса и да НЕ им се отказват направления за специалисти. Това важи също и за пенсионерите. 2. Хората без редовни здравни осигуровки да имат лимит за посещения при лекар. 3. В електронното здравно досие да се изписват всички лекарства, взети от пациента от аптеката - тоест: човек отива с рецепта в аптеката и фармацевта въвежда онлайн в здравното досие получените лекарства. След това рецептата става невалидна. Записват се и всички лекарства, които се продават свободно без рецепта. 4. Следствие от точка 3 - в края на календарната година част от ДДС-то на закупените лекарства се връща на човека и той може да избере за какво да го използва - за приспадане на данъци, за допълнително пенсионно осигуряване, за дарение и т.н. Защо е необходимо закупените лекарства да се въвеждат във здравното досие? Предимствата са много, но ето най-важните: лекаря може да види какви точно лекарства е взел пациента (често пациента купува заместващо лекарство, защото изписаното е по-скъпо), връщането на част от ДДС-то на закупените лекарства ще бъде точно изчислено (ще се избегне възможността хората да събират всякакви касови бележки около аптеката, за да си върнат повече пари), НЗОК ще знае точно колко пациенти са имали нужда от мед.грижи и по този начин по-лесно да разпределят парите. Много дълго стана, но това е едно малко начало което може да бъде доразвито в полза на хората - повече безплатни/намалени дентални услуги, по-добър контрол върху изразходваните средства, връщане на практиката лекари и дентисти да дават дежурства в учебните заведения (окрадоха всички оборудвани кабинети в училищата и никой не беше осъден , но това е друга тема) и т.н.
Ако това действително са размислите на д-р Стойчо Кацаров, много жалко за него.По- некомпетентно бръщолевене по въпроса мнооого отдавна не съм срещала. Няма спор, че системата беше тотално сбъркана още на 01.07.2000, когато настоящиятмодел започна да функционира, но пък и на доктора Кацаров приказките са пълни безсмислици. Какво значение има дали НЗОК е монопол или не, при положение, че медицинските дейности не са остойностени? Ако има , например,освен НЗОК още три фонда, с всеки поотделно всички ли т.нар"изпълнителни на здравни услуги" следва да преговарят за някакви цени?На каква база?Това да не е пазар за зарзават? Какво значение има дали ще се премахнат лимитите като няма ясни правила докъде се простират "правомощията" на общопрактикуващия лекар, кога е редно да се консултира пациент с определено залоляване,кога при кого да сепратии т.н. Нали ролята на ОПЛ не е само да препраща пациенти към специалистите и болниците..Какви са ненужните изисквания към лечебните заведения за персонал(г-н докторът вероятно си спомня,че под" лечебно заведение" се разбира всичко(кабинет на ОПЛ, ДКЦу болница, зъболекарски кабинет). Няма проблем да се спрат субсидиите за държавните болници, но тогава би следвало да се финансират те по някакваспециална методика, защото тежките , скъпи диагнози и неосигурените със сигурност не отиват да се лекуват в частните болници..Тогава? Кой къде ще се лекува? На приказки е много добре пациента " да осъществява пряк контрол над качеството на оказаната му медицинска услуга", но предвид спецификата на "медицинската услуги" как по- точно щестане това.Надявам се, че в случая не се визира само дали санитарките са се държали грубо или не( което, безспорно, също е важно);като как някой ще прецени, че бай- пасът му е качествено или не чак толкова качествено направен? или че изкуствената става е качествено , респ. некачествено сложена...И това, при положение , че критерии за т. нар." добра медицинска практика" май все още няма. Няма приети национални норми за това как трябва да се направи определена манипулация, операция, лечение... Още много може да се пита за пояснения от доктора Кацаров, темата е години дъвкана и едва ли ще се изчерпи.Само накрая ми се ще да попитам като как, аджеба, ще специализира въпросния доктор на работното си място? Професорите ще идват при него? Ще му водят всички интересни пациенти от голямата болница, определена за База за специализация пр енго, та белким види нещо? Що за дивотия?
Ако се направи казаното от д-р Кацаров, здравеопазването на практика ще бъде частно. За последните 20 г. частните неща ни излезнаха през носа, защото започват да искат в пъти по-големи суми. Аз се извинявам за въпроса, но не е ли същият човек, който работи на държавна работа и има частни лаборатории и ДКЦ-та. Защото тогава няма смисъл да коментираме явния конфликт на интереси. Не е ли по-добре да се допуснат хорат като гражданска квота на управление на всички обществени средства на управление. В болниците например ако има контрол на пациентите на изписваните лекарства и прочее едва ли ще има злоупотреби. А какво ще стане ако частните клиники и кабинети нямат право да бъдат правени на по-малко от 1 км от болниците, няма ли да се подобри обслужването на пациентите.