Много ми харесва едно изказване на Теодосий Спасов - че музиката е божествена игра, дадена на човека, за да се развива духовно...
Напълно съгласен. Затова ми става много болно като гледам как родното образование съсипва тази емоция.
Истината е, че в момента в часовете по музика не се слуша музика - пишат се дати и имена, а прашният касетофон се вади от шкафа, ако остане време.
Някой експерт от министерството на образованието изглежда е преценил, че за учениците е по-важно да знаят, че хоралът е едногласно григорианско песнопение на латински език и тем подобни безсмислени факти - отколкото да могат да правят разлика между блус и джаз, щом ги чуят някъде.
Сигурен съм, че чак толкова задълбочени познания в областта на музиката нямат мнозинството наши музиканти и певци, а какво остава с такива подробности да се пълнят детските глави.
Е, при тези условия няма какво да се чудите защо на повечето ученици им е скучно в часовете по музика. Когато вместо да се слушат песни, се пишат никому потребни исторически сухоежбини, няма как да се очаква от тези ученици да имат богата обща музикална култура.
Музикалната култура е култура на слушането, на разпознаването, на усещането, не притежание на определен обем информация за даден изпълнител или жанр. Но за съжаление учебниците по музика, одобрени от министерството на образованието, показват обратното.
Смешното е как предвид обстоятелствата пламенни оратори всеки божи ден вилнеят от телевизионния екран и ламтят за чиста от чалга държава. Стрелят аргумент подир аргумент, пискайки, че в наши дни младото поколения се кефи на мазен поп-фолк и не слуша качествената музика на Миро. Сиреч - младите нищо не разбират от музика.
И това донякъде е така, но за днешния национален музикален манталитет са виновни и авторите на учебниците по музика, които са толкова егоцентрични (определение на министър Игнатов за цялата гилдия автори на учебници), че изобщо трябва да им бъде забранено да се наричат педагози.
Педагогика идва от гръцки и означава ръководство на детското развитие. Тези хора не са педагози, поради простата причина, че това, което пишат не е за детското развитие, а трактат за тяхното величие и знания.
Музикалният манталитет в страната ни е имунизиран срещу други, освен ориенталските стилове; ушите на младите са си изградили музикална пропускливост и не пускат непознати звуци в него. Защото, докато растат, не чуват друго освен масовото в държавата ни. Но няма и откъде да се чуе разнообразна музика, докато в часовете по музика се слушат факти за Елвис Пресли, а не песните му.
Повярвайте ми, повечето млади хора не искат да слушат главно поп-фолк - те са принудени да го правят, защото в периода на изграждане на техните музикални предпочитания, те са били оставяни на произвола на музикалната обстановка в страната.
Кой знае, ако в училище бяха слушали рок и им беше харесал, може би тези, които могат да пеят, биха станали известни рокаджийки, а не придворни на Митко Пайнера.
Както казва Мартин Карбовски: "Ако някой реши да бъде Моцарт у нас, няма да го пуснат в стаята с пианото. Пианото е само за гости..." Бих добавил, че тук Моцарт никога не би и пожелал да влезе в стаята с пианото - той просто не знае какво може да се свири на него.
Нека да свалим манталитета от масата и да се поклатим около плоча на Боб Марли. Време е да изрежем ненужните факти от учебниците и да върнем музиката в часовете по музика.
Спомням си, че когато бяхме 6ти клас, единствените песни, различни от детските глупости, бяха 'Клетва' на Щурците и 'Детелини' на Лили Иванова Мисля че всичко извън българската музика е напълно излишно
"качествената музика на Миро" Още малко ще има и качествената музика на Любо и неземните вокални способности на Графаи Галка от Клизма или някой произволен риалити идол. Ако съпоставяме качество, то нищо в България не може да бъде конкурентноспособно. В рока има 2-3 групи от фосили, които подрънкват елементарни акорди на скъпи кухарки и обясняват как навремето, видиш ли, са се борили с комунизма и са били недолюбвани, при положение че албумите им се издават от държавата, а половината са и доказани агенти на ДС. Поп музиката е още по-трагична - наследствени звезди като Лора Караджова и Графа с ограничени (изказвам се ласкателно) възможности са захапали кокала и редките случаи, когато го пускат е или за да се изяви нечие друго протеже-връзкарче, или за поредното риалити, където от селски цървули се правят звезди. Метълът още копира... половината групи копират западните величия от 80-те, другата половина кпира сегашните американски временно модерни -кор банди. Лошото е, че за музика трябват пари и идейните групи у нас са принудени да свирят по клубчета пред 100 човека и да правят записи, които звучат като демота в сравнение с високобюджетните записи на Пайнера. Който впрочем е рокаджия, но се е ориентирал към парите... и успя да изгради най-успешният лейбъл у нас. Да, нека се слуша повече музика в училищата, но нека не се подбира по партийна или роднинска връзка, нека се слуша нова музика от български изпълнители, които не се изтупанват всеки ден по телевизията, за да говорят, а не да свирят.
Аз пък съм слушала и Елвис, и Бах, и Гошо Минчев в часовете по музика. Свирили са ни и сме пяли техни песни дори. Но бе доста отдавна. За себе си не мога да кажа, че баш часовете в училище са ми повлияли на културата - за музика винаги сама съм си търсила информация и сама съм слушала. Има достатъчно много възможности в днешно време. А и като се замисля - едно дете, което е закърмено с чалга, да слуша Дилън ще му се стори като... знам ли, но няма да се трогне. А са твърде много подобни случаи в БГ. А и да не забравяме, че масата ученици биха приели всичко това като част от училищния процес, който с пословичната си тотална сбърканост е в състояние да омаже и най-доброто творческо изпълнение в съзнанието на човек. Не ли? Ала е точно така... Училищата все още не са място, на което да се учи с кеф. Има толкова много неуредици и толкова излишни сложности, че часовете по музика са буквално последното нещо, за което ще се сетят тия, които трябва да мислят за образованието. Но иначе аз съм "за" да се опита тоя метод - повече слушане и по-малко информационен баласт (до който впрочем всеки може да стигне, ако именно музиката му хареса)! П. П. Относно българската музика. Имаме страхотни групи от миналото, а и от днес. Определено има откъде да се черпи вдъхновение. А и кво значи да копират западните и основоположниците на ню-уейв-а? Как мислите, че се прави музика? Всеки свири в който стил му приляга. Няма как да е другояче - музиката е едно от най-старите изкуства! Да си новатор днес е някакъв супергений, толкова мелодии са се създали и са се изменили, че дори за най-големите новатори не е сигурно доколко техните звуци са точно техни. Въобще за да стигнеш високо, трябва първо да опиташ от познатото... А и да не давам примери за групи, които през цялата си кариера свирят един и същ стил и пак са обичани и купувани.
Според мен е най-добре да се разкарат тези и така за момента безмислени (Тук, напълно съгласна с автора на статията) часове и да се отдели повече внимание върху качествени извънкласни дейности, който просто не съществуват в Българските училища. На който му се занимва с музика, и иска да става един Моцарт или Страдивариус, ще може да си развива таланта в съответното извънкласно занимание.