Как си представяте перфектната неделна късна закуска? Ако в нея има неща като кафе, портокалов сок, палачинки с горски плодове или авокадо, това може да се окаже проблем.
Поредният голям спор в Европейския съюз между Брюксел, фермерите и някои от най-големите земеделски производители в света заплашва тази идилична неделна закуска да стане чувствително по-скъпа и недостъпна за мнозина.
Причината са пестицидите.
Всичко започва от плановете на Европейската комисия да затегне правилата за остатъчните количества от определени препарати във вносните храни.
Идеята е проста - ако даден пестицид е забранен за европейските фермери заради риск за здравето на хората или околната среда, защо трябва да е допустимо да се внасят продукти, произведени с негово участие? И ако въпросът звучи логично, то отговорът изобщо не е прост.
Причината е, че ако предложението бъде въведено, част от храните в европейските магазини може да станат по-скъпи, а някои - значително по-трудни за намиране. И това вече не е само теория.
Предварителен анализ на Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия показва, че при разгледаните сценарии вносът на селскостопанска продукция в ЕС намалява, европейското производство се увеличава, а потребителските цени се покачват.
В най-крайния хипотетичен сценарий, при който производителите извън ЕС изобщо не успеят да се адаптират към новите изисквания, цената на кафето би могла да скочи с 332%, а тази на цитрусовите плодове - с 82%. Вносът на селскостопански продукти би се свил с 41%.
Това е сценарий, а не прогноза за това какво ще плащаме в супермаркета. Но показва мащаба на потенциалния проблем.
Какво точно иска Брюксел?
В момента европейските правила позволяват в ЕС да се продават продукти, върху които има остатъчни количества от някои пестициди, които не са разрешени за употреба на територията на блока.
Това е възможно, стига количеството да е под определен праг и да не представлява риск за здравето на потребителите.
Новото предложение променя логиката.
За определени вещества ЕС ще може да свали допустимото ниво на остатъчни количества до т.нар. "техническа нула" - минималното количество, което може да бъде установено с лабораторните технологии.
На практика това означава следното - ако фермер в Мароко, Бразилия, Канада или САЩ използва даден препарат, който е забранен в ЕС, той може да се окаже пред избора или да промени начина, по който отглежда продукцията си, или да загуби достъп до европейския пазар.
Тъкмо това е идеята зад т.нар. "огледални клаузи" - чуждестранните производители да спазват същите правила, които важат за европейските.
За европейските фермери това звучи напълно логично.
Те от години се оплакват, че са принудени да произвеждат при все по-строги екологични изисквания, докато в същото време на европейския пазар влиза по-евтина продукция от държави, където някои от забранените в ЕС препарати все още могат да се използват.
Особено силен е натискът след споразумението между ЕС и южноамериканския блок Меркосур - Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай.
За европейските фермери въпросът е прост: Ако Брюксел ни забранява определени препарати, защо позволява на конкурентите ни да използват същите препарати и после да продават продукцията си тук?
От другата страна на бариерата обаче също имат своите мотиви.
За производителите извън ЕС обаче въпросът изглежда съвсем различно, като според тях не е проблемът в желанието на Брюксел да осигури защита за европейските потребители, а в начина, по който го прави.
Техният аргумент е, че настоящите максимални нива на остатъчни вещества вече са определени така, че да гарантират безопасността на храните. Допълнителен фактор според тях е, че в различните части на света има различен климат, различни вредители и различни земеделски условия, което обуславя нуждата и от различни правила.
Това, което може да не е необходимо или разрешено в Европа, може да е важно средство за контрол на конкретен вредител в Мароко, Южна Африка или Бразилия.
Според противниците на идеята, ако ЕС въведе практически нулева толерантност към определени вещества, това ще каже на производителите, че те на практика няма да могат да продават определени стоки в Европа, тъй като производството им ще е невъзможно.
"Уеднаквяване на стандартите" звучи добре, но за някои от тях това е просто търговска бариера.
Амин Бенани, председател на Мароканската асоциация на производителите на червени плодове, формулира дилемата така: изборът е между плодове, които са налични през цялата година и са достъпни за потребителите, и по-ограничено производство на по-висока цена.
Пред Politico той обяснява, че организацията не е била консултирана за промените, въпреки че само в мароканския сектор става дума за около 250 000 работни места.
Подобни опасения идват от Южна Африка, Канада, Хондурас, Бразилия, САЩ и други големи земеделски износители.
Канада например предупреди, че предложението може да наруши търговските потоци на зърнени, маслодайни и бобови култури. Вашингтон също вижда риск за износа на ядки, соя и царевица.
Американското Министерство на земеделието дори предупреди, че при подход на практика с "нулева толерантност" надеждният износ към ЕС може да стане почти невъзможен за някои производители.
Кафето е само началото
Ако ЕС иска да прилага новите правила, той трябва да внимава да не се окаже в ситуация, в която защитава европейските фермери, но едновременно с това оскъпява храната за всички останали. Защото Европа не произвежда всичко, което консумира.
Една такава важна стока е кафето, но същото важи за редица други продукти и суровини, от които европейската хранителна индустрия зависи.
Затова ЕК настоява, че мерките няма да се прилагат механично към всичко. Конкретните вещества и продукти ще бъдат разглеждани поотделно, а при решенията ще се вземат предвид продоволствената сигурност и възможните последици за търговията.
Проблемът е, че дори когато даден продукт не бъде директно спрян от внос, по-строгите правила могат да направят производството и доставката му по-скъпи. А това в крайна сметка стига до потребителя.
Ще спечелят ли българските фермери?
За българските производители новите правила могат да се окажат едновременно добра новина и проблем.
Добрата новина е очевидна. Ако част от евтината конкуренция от държави извън ЕС бъде ограничена, българските производители на домати, краставици, чушки, плодове и други култури могат да получат повече пространство на пазара.
По-малко евтин внос означава по-малък натиск върху цените, а потенциално и по-добри изкупни цени за местните фермери.
Но има и обратна страна. Българското животновъдство зависи от вносни фуражи, а особено важна е соята. При някои от сценариите в анализа на JRC се очаква сериозно свиване на вноса на соя. Това може да оскъпи храненето на животните и да удари производители на свинско и птиче месо.
Тоест българският фермер може да спечели от едната страна на промяната и да загуби от другата.
Външните производители отвръщат на удара
Спорът вече не е само вътрешноевропейски. САЩ, Канада, Австралия, Парагвай и други държави поставиха въпроса пред Световната търговска организация (СТО). На заседание на СТО през юни 19 държави са изразили опасения относно предложението.
Те настояват ЕС да докаже, че новите ограничения са основани на научни оценки на риска и не представляват ненужна пречка пред международната търговия.
Брюксел от своя страна твърди, че предложението е напълно оправдано от необходимостта да бъдат защитени европейските стандарти и околната среда.
Комисията също така подчертава, че публикуваният анализ на JRC не трябва да се приема като прогноза за реалните бъдещи цени. Проучването разглежда по-широки хипотетични сценарии, докато окончателните решения ще бъдат вземани за конкретни вещества след оценки на въздействието.
Засега нищо не е окончателно.
Предложението все още преминава през законодателната процедура на ЕС, а държавите членки все още са разделени по редица въпроси. Спорът не е само за допустимите нива на остатъчни вещества, но и за други елементи от правилата за пестицидите.
Очаква се Ирландия да представи нов компромисен вариант, след което Европейският парламент и Съветът на ЕС ще трябва да изработят позициите си. Следващата стъпка ще бъдат преговорите между двете институции за окончателния текст.
Така че засега няма причина да очакваме утре сутрин кафето да струва четири пъти повече.
За ЕС това не е просто въпрос на пестициди
Спорът около нивата на пестицидите всъщност се превръща в много по-голям въпрос - докъде може да стигне ЕС в налагането на собствените си екологични и производствени стандарти на чуждестранните производители, без това да се превърне в търговска бариера и да доведе до по-високи цени за европейските потребители?
За Брюксел дилемата е неприятна. По-строгите правила могат да осигурят по-равнопоставени условия за европейските фермери и да ограничат употребата на вещества, които ЕС смята за опасни за околната среда. Но същевременно те могат да намалят избора на пазара, да увеличат разходите по веригата на доставки и в крайна сметка да направят част от храните по-скъпи.
А това означава, че спорът за пестицидите далеч не е само спор за пестициди. Той е и спор за цената на храната, конкурентоспособността на европейското земеделие и границите на европейските правила в глобалната търговия.
