Бурната радост от празните майски и юнски шезлонги избледня, след като термометърът закова около и над 30 градуса и Черноморието, съвсем логично, се напълни. Тъкмо да решим, че ще прекараме остатъка от лятото в пот и скука и, хоп, разчу се, че гидовете на "Мишлен" шетат из София.
Без да има какъвто и да било бял (или черен) дим в комина за звезди или липсата им, дойде един статус, който, макар и неподплатен с доказателства, даде нов тласък на самобичуване.
О, какъв кеф, възкликна българският мазохист, пак ни казаха, че за нищо не ставаме.
Отсега ви казвам - това поведение изглежда готино само във вашите очи и евентуално във вашия "балон". Последното не е съвсем сигурно.
Извън него кънти на липса на адекватност, трезва самооценка и една криворазбрана претенциозност в стил "Аз не съм от тях, како Сийке". Ако самобичуващите се не са чели разказа на Чудомир, препоръчвам да отделят време в обедната си почивка.
Друга особеност е, че това е чисто летен феномен, извън който нацията отново бива обладана от патриотизъм и пориви да тропа хоро на летището.
Тъкмо да се сбием, защото спорим има ли "Мишлен" почва у нас, и той дошъл септември, а там се почва - то Съединение, то Независимост... После идва Денят на българските будители, декември от празници и преяждаме нямаме време да се караме и, хоп, дошло време за Мъжкото хоро...
Започваме отново да се мразим истински през лятото, сега - и благодарение на статуса на един популярен шеф-готвач.
И докато сме на темата за храната, заведенията и "Мишлен", ще отбележа и че освен връх на самоунижението достигаме и връх на лицемерието. Злорадството мълви, че нито един български ресторант не е достоен дори да му прочетеш менюто, само че действителността удря силен шамар на тези твърдения.
Както и преди съм споделяла, бърза обиколка из центъра на София показва, че от най-евтиното до най-скъпото място са в най-лошия случай на 60% пълни.
Има сериозно разминаване между заявките за бойкот и за "Няма да им стъпя" и реалната ситуация, която на терен показва, че им стъпват и още как. За последното има още едно неоспоримо доказателство - новите локации за хранене от всякакъв тип не просто изникват, те се множат със завидна скорост.
Не изминава и ден, без да цъфне нова сладоледаджийница, пардон, джелатерия, италиански ресторант, азиатска кухня, сладкарница, нещо с торти или тортили.
Затова няма да призовавам да спрем да се бием по гърба с виртуални камшици, тази мода ще отмине съвсем сама по естествен път.
Ще настъпи осъзнаване, че да ненавиждаш страната си не те прави по-готин и по-модерен от онези, които са си татуирали Левски на бицепса. Даже обратното, вкарва те в сходна по облъчване тълпа.
Колкото до "Мишлен" - рано или късно ще ни удостоят с лелеяната звезда.
И тогава ще се наложи да си търсим нови, по-изобретателни причини да се мразим.
