Особености на българския изборен плакат

България още не е гласувала, а из водещите партийни централи вече има хора за уволняване! Как може - остава само седмица до изборите, а София още не е облепена от горе до долу!

Има толкова квадратни метри свободна площ за разполагане на партийни лица (които най-често са задници), партийни цветове (с прилежащите нюанси) и партийни номера в интегралната бюлетина (с която ще определим кой да ни скрои поредния номер).

Докато се разхождах из столицата тия дни, останах с впечатлението, че най-популярният кандидат-депутат е една очилата леля, която издава книги. Тук-там надничат и разни други хорица, които няма да запомним, преди да сме забравили - също както и техните партии.

Радикални, християнски, либерални, горди, други, граждански, велики - всякакви демократи, българи и алианси в тази тежка криза имат няколко десетки хиляди излишни лева за предизборни плакати и билбордове.

Малките партии гледат да ни се набият в очите по-отрано, преди по-големите да са се включили в голямото лепене и да ги засенчат. Хвърлят труд, време и пари... и накрая всичките гореспоменати за пореден път ще присъстват в окончателните резултати от вота като едни "Други", за които са гласували основно близките им роднини.

Тоновете похарчена хартия не решават нищо, пичове. Няма да ги избираме по фотошоп. Лелките на спирката в рамките на едно изречение изчерпват темата кой колко е окрал България и минават към въпроса от следващата хартишка, а именно дали тая великденска екскурзия до Одрин излиза на сметка.

Добро утро, годината е 2013-та

Предизборният плакат по принцип е отживелица, но това е особено видно в българската му форма. В епоха, в която навсякъде има телевизия и все по-голям процент от хората имат достъп до Интернет, за всички видове партии у нас все още е много важно да разположат най-тъпата извадка от политическите си послания върху хартия с размери от А4 до билборд. Не казват и не показват почти нищо, а обратната връзка се изчерпва с това някой да напише "Шнур за Левски" на челото на техния кандидат.

Повечето плакати само към това предразполагат. Върху син, червен или някакъв друг цвят се появява някакво извинение за дизайн, придружено със снимка на важния човек, който би трябвало да гледа... ами право в целта.

Черешката на тортата е задрасканото квадратче със съответния номер в бюлетината, което винаги изглежда като правено лично от кандидат-депутата след кумулативния ефект от минимум 4 големи ракии.

Крайният резултат са едни еднаквеещи четириъгълни парчета хартия, на които хората или не реагират, или си умират от смях. Днес, когато отвсякъде ни заливат гигантски количества силни визуални послания, не можеш да разчиташ, че ще те запомнят с нещо, което на фона на останалите реклами стои като отбиване на номера.

Разбира се, не е добре и предизборният ти плакат да прилича на реклама на български комедиен сериал, но по нашите ширини винаги е било трудно намирането на баланса.

Защо ги лепите?

Всъщност, каква е целта на хартиените залпове преди всеки вот? Наивно е да очаква, че някой ще реши да гласува за теб, само защото си излязъл хубаво на снимката или защото са ти много готини трите общи приказки до нея (посланието). По-малките партии пробват всичко, за да се добутат до 1% подкрепа и държавна субсидия, но май по-големите чешат собствената си краста с "маркирането" на стени и огради.

Платените репортажи започват и свършват, банерите в сайтовете се появяват и се махат, докато хартията стои - докато някой не я скъса или не залепи нещо отгоре. Това създава някаква смешна борба за надмощие - битката на разлпевачите се води за всяка фасада, а оръжията са плакатите и лепилото. Истинска драма в името на това някоя улица да е "воя" - като на "Монополи", ама по-скъпо.

12 май ще дойде и ще си замине. Пак ще има победители, пак ще има победени. Има някакъв скромен шанс след това даже те заедно да сглобят правителство. Само едно родните партийци със сигурност няма да направят - няма да изчистят София от своите лица, празни приказки и номера. Нищо, че са задължени да го направят.