Светият Синод ще разгледа молбата на Македонската църква

Днес Светият синод ще разгледа молбата на Македонската православна църква да влезе в евхаристично общение с БПЦ, която да бъде призната за нейна църква-майка. Това е опит на македонските духовници да се освободят от изолацията, в която е тяхната църква още от 1967 година. В момента Македонската църква не е призната от останалите православни църкви и се води отлъчена от Сръбската православна църква.

В писмото от 9 ноември тази година се моли също така БПЦ да вземе инициативата в разговора с другите православни църкви за решаването на македонския въпрос.

Група интелектуалци, сред които Горан Благоев, акад. Стефан Воденичаров, учени, историци и наследници на македонски родове се събраха пред Синода тази сутрин, за да окуражат митрополитите да отговорят положително на македонската молба. Те са автори на специално писмо-подписка в подкрепа на искането. Според тях това е уникална възможност България да върне духовното единство между двата народа.

В исторически план Охридската архиепископия възниква през 971 година, когато останалата част на България е под византийска власт, тя функционира като самостоятелна единица до 1767 година, когато преминава към Константинополската патриаршия.

След края на Първата световна война християните в Македония стават подопечни на Сръбската патриаршия, те обяват своята независимост едностранно през 1967 година, но тя никога не е призната от Белград. След обособяването на самостоятелната държава Македония, отношенията със Сръбската православна църква са много обтегнати, като в момента контактите почти са прекратени и македонците нямат надежда да бъдат признати от Белград за самостоятелна църква.

От Светия Синод до момента не са изразили евентуална позиция по въпроса освен намеци, че решението е важно и ще бъде взето присърце, както и че са нужни консултации с останалите поместни църкви. Евентуално негативно последствие би било обтягането на отношенията между БПЦ и Сръбската православна църква. Възражения сигурно ще има и от гръцка страна, къдено проблем би бил името - ако евентуално се стигне до признаване това най-вероятно ще е с наименованието Охридска архиепископия, а не Македонска православна църква.

Това лято между правителствата на България и Македония се подписа договор за добросъседство, показващ желанието на двете страни да се спре противопоставянето и да се започне добро сътрудничество.

В казуса се намеси и президента Радев, който проведе на 23 ноември специална среща с патриарх Неофит по случая.

Новините

Най-четените