На Габриел Мартинели му отне само 36 секунди, за да оправдае вярата на Микел Артета, че Арсенал вече разполага със състав, способен да спечели Шампионската лига. След 70 минути мъка срещу Атлетик Билбао на "Сан Мамес", решителното му включване от резервната скамейка доказа, че "топчиите" вече имат фигури, които са способни да правят голямата разлика.
Голът на Мартинели, паднал по-малко от 40 секунди след като замени Еберечи Езе, дойде след подаване на Леандро Тросар, който самият бе влязъл в игра само шест минути по-рано на мястото на Виктор Гьокереш. 15 минути по-късно пък Мартинели асистира на белгиеца, който вкара второто попадение за Арсенал и оформи победата с 2:0.
На пресконференцията си преди мача Артета говори надълго и нашироко за поуките от миналия сезон. И заяви, че летните трансфери за 300 милиона паунда са му осигурили достатъчно силен и дълбок състав, за да се бори за трофея, който Арсенал никога досега не е печелил.
А когато две резерви влизат в игра и решават мача, това говори красноречиво за класата, която притежава един отбор.
"Понякога тези, които завършват мачовете ще бъдат по-важни от титулярите през този сезон - каза Артета след срещата в Страната на баските. - В крайна сметка именно резервите направиха разликата и успяхме да спечелим. Тези, които влизат по-късно, са поне еднакво важни, а може би дори по-важни, в този етап от мачовете.
Обожавам Мартинели - неговото отношение, отдаденост, позитивизъм... Това, което е готов да направи за отбора. Не знам как се възприема отвън, но ние със сигурност ценим качествата му и всичко, което носи на състава. Толкова съм щастлив, че днес именно той реши мача. Когато погледнах към скамейката и срещнах очите му, видях, че е готов, същото важи и за Тросар. Те играят с увереност и имат връзка помежду си, което е наистина хубаво. Мисля, че това много ще ни помогне този сезон."
Когато през миналата кампания Арсенал бе спрян от бъдещия шампион Пари Сен Жермен на полуфиналите, на скамейката на лондончани бяха играчи като Киърън Тиърни, Олександър Зинченко, Жоржиньо и Рахийм Стърлинг - всички те вече извън клуба. Имаше и прохождащи в голямата игра младоци като Томи Сетфорд, Нейтън Бътлър-Ойедеджи и Джак Хенри-Франсис.
В онази вечер на "Парк де Пренс" Артета използва Тросар, Бен Уайт и Рикардо Калафиори от пейката, но останалите му опции не бяха достатъчно класни, за да обърнат развоя срещу машината на Луис Енрике.
Сега картината е различна.
През лятото бяха привлечени Гьокереш, Езе, Нони Мадуеке, Мартин Субименди, Кристиан Москера, Пиеро Инкапие и Кристиан Норгор и всички те играха във вторник вечер в Билбао.
А на скамейката останаха фигури като Уилям Салиба, Итън Нуанери, Майлс Люис-Скели, Кепа Арисабалага и 15-годишният вундеркинд Макс Дауман, които дори не бяха използвани. Дълбочината в състава е впечатляваща и издига Арсенал на следващото ниво.
Да, все още няма пълноправен заместник или поне алтернатива на контузения капитан Мартин Йодегор, чийто проблем с рамото го остави извън групата за Билбао, но Артета вече има поне 20 играчи, на които може да се довери срещу всеки съперник. А в Шампионската лига резервите имат ключова роля.
Историята на турнира е пълна с примери за отбори, печелили благодарение на запаса от скамейката - от головете на Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер като смени във финала на Манчестър Юнайтед през 1999-а срещу Байерн Мюнхен, през приноса на Дивок Ориги за успеха на Ливърпул през 2019-а, до резервите на Реал Мадрид като Родриго, Марко Асенсио, Алваро Мората и дори Хоселу през последните години.
Ако Арсенал иска да спечели Шампионската лига, Артета вече знае, че разполага със своите еквиваленти на изброените. Било то Ориги, Солскяер или Родриго... Но ще му трябва и още от тежката артилерия, като ключовите Йодегор, Букайо Сака и Кай Хаверц, който вкара победния гол за Челси във финала през 2021-ва срещу Манчестър Сити.
Победата над Атлетик в първия кръг едва ли ще се окаже решаваща, ако Арсенал стигне докрай, но начинът, по който беше постигната, ще има значение.
Най-малкото в отбора вече знаят, че могат да печелят мачовете си благодарение на тези, които са на скамейката. А същото ще знаят и бъдещите им съперници. И това може да се окаже психологическо предимство, когато титулярите се мъчат, но не успяват да пробият. Точно както се случи във вторник на "Сан Мамес".
