Днес отбелязваме 147 години от обесването на Васил Левски. На 18 февруари 1873 г. в покрайнините на София е изпълнена смъртната присъда на Апостола на свободата.
Васил Иванов Кунчев е роден в Карлово на 18 юли 1837 г. Учи в родния си град, а след това и в град Стара Загора.
През 1858 г. се замонашва и приема името Игнатий, а година по-късно става дякон. През 1862 г. под влиянието на Георги Сава Раковски Васил Кунчев заминава за Сърбия и постъпва в Първа българска легия.
В този период получава и прозвището Левски, за което има няколко теории. Според една от тях Кунчев успява да прескочи голям и широк трап, след което определят скока му като "лъвски".
Други приемат, че прозвището му е дадено заради смелостта и храбростта, които проявява непрекъснато. След разпускането на Първа българска легия Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.
От 1864 до 1866 г. Кунчев е учител в село Войнягово, но в същото време започва организацията на патриотични дружини, с които да бъде подготвено бъдещото въстание. През 1867 г. Левски е знаменосец в четата на Панайот Хитов.
През следващата година се прехвърля в Сърбия, където се включва във Втора българска легия. Тогава е заловен от сърбите и затворен в Зайчар, а неуспехите на тази тактика го водят до идеята, че революционната дейност трябва да бъде прехвърлена на българска земя.
Левски смята, че трябва да бъдат изградени революционни комитети, които да се превърнат в основа на въстаническата дейност. Така той започва обиколки из страната, а в края на април 1872 г. е първото Общо събрание на Българския революционен комитет.
След усилена революционна дейност на територията на цяла България на 27 декември 1872 г. Левски е заловен край Къкринското ханче. Отведен е на разпит в Търново, а след това е съпроводен до София, за да се изправи пред съда.
Замисълът за освобождаването му, организиран от Атанас Узунов, за съжаление не успява и на 18 февруари 1873 г. смъртната му присъда, потвърдена лично от султан Абдул Азис, е изпълнена чрез обесване.
Левски е обесен на 6 февруари по стар стил или 18 февруари по нов стил. Възпоменанията в името на Апостола на свободата ще продължат и на 19 февруари в цялата страна.
На малко повече от 60 години съм и още като бях дете, по-късно ученик, студент и т. н., винаги ми е внушавано за иеродякон Игнатий-Васил Левски, че е велик българин, от когото всички трябва всички да се учим, да го уважаваме и почитаме. И всички това правим, а аз съм дори от отбора по футбол "Левски". С минаване на годините обаче и след запознаване с доста изследвания относно иеродякон Игнатий-Васил Левски, особено след 1990 година, у мен възникнаха четири въпроса и досега не съм получавал убедителен отговор относно тях (тоест въпросите): 1. Притежава ли качества и достойнства иеродякон Игнатий-Васил Левски, за да бъде канонизиран като мъченик или светец на Българската православна църква? 2. Отец Кръстьо Никифоров, останал в историята като поп Кръстьо, предател ли е на иеродякон Игнатий-Васил Левски или не? 3. Иеродякон Игнатий-Васил Левски на 14 август 1872 г. убил ли е едно младо момче в двора на къщата на чорбаджията Денчо Халача, или не? 4. За какво по-точно е арестуван иеродякон Игнтатий-Васил Левски - за революционна дейност или за убийството на онова момче?
Васил Левски не знам защо да бъде канонизиран за светец, но от различни източници, който съм ползвал се посочва за предател даскал Иван Фурнаджиев. Иначе Левски в дневника си пише, че никога не е убивал за да ограби, което не изключва тази случка с ратая. Доста неразгадани истории...
Дарби, НЯМА никакви доказателства за никой българин,че е предал Левски. Н-Я-М-А! Просто турската полиция си е свършила перфектно работата,чрез внедрени информатори в организацията на Левски,парични награди за информация и т.н.,и т.н. Канонизирането на Левски е в разрез не само с каноните на БПЦ,но и с всяка логика,защото след като влиза доброволно в БПЦ,Левски доброволно я напуска. Откъде-накъде при това положение,БПЦ трябва да го канонизира?!