Близо 40 на сто от пътищата в България са в незадоволително или лошо състояние. Това показва Докладът на Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата" за състоянието на безопасността на движението по пътищата в Република България, пуснат в правителствения Портал за обществени обсъждания, пише в. "Сега".
В доклада се разглежда широка картина за всички фактори, които имат влияние върху безопасността на движението, включително с посочване на конкретни параметри, свързани със загинали, ранени, с поведението и подготовката на водачите и останалите участници в движението, със състоянието на автопарка, контролната дейност на пътя.
Важен момент в доклада засяга състоянието на републиканската пътна мрежа, чиято обща дължина възлиза на над 19 500 км. Там се казва, че "по-голямата част от мрежата остава изградена преди повече от 20 години", което на свой ред изисква влагането на значителни финансови ресурси за извършване на основен ремонт в допълнение към необходимия ресурс за текущо пътно поддържане.
Авторите на доклада изрично посочват, че пътищата имат пряко отношение както към активната (геометрични елементи на пътя, коефициент на сцепление, пътни знаци и пътна маркировка и др.), така и към пасивната безопасност (свободно от препятствия крайпътно пространство, ограничителни системи за пътища и т.н.).
Според посочените в документа данни 25 на сто от пътищата в България имат лошо състояние на настилките, а други 13.3 на сто са в незадоволително.
Изрично е посочено, че тези близо 40 на сто от пътищата представляват риск и от гледна точка на пътната безопасност.
Настилката на 22 на сто от пътищата е в задоволително състояние, добри са настилките на 27 на сто от тях, а отлично - на едва 12 на сто. В 52 на сто от пътищата е незадоволително състоянието на банкетите. Незадоволителни са и 56 на сто от отводнителните окопи, както и цели 66% от хоризонталната маркировка по българските пътища.
Авторите на доклада изрично уточняват, че категоризирането на състоянието на „задоволително“ и „незадоволително“ се основава на заложените изисквания към съответните елементи в приложимите нормативни документи, техническа спецификация 2014 на АПИ и други вътрешноведомствени документи.
От документа става ясно и че третокласните пътища формират 61,3% от общата дължина на републиканската пътна мрежа, следвани от второкласните пътища с 20.3 на сто, първокласните пътища с 14.7 на сто и автомагистралите с едва 3.7 на сто.
Средната гъстота на пътищата I-III клас възлиза на 0.172 км/км2, което е съпоставимо със стойностите на показателя в страните от ЕС, но покритието с автомагистрали и скоростни пътища (0.006 км/км2) в България продължава да изостава.
Според доклада проблем има и с пътеуказателната система, разглеждана от гледна точка на организация на движението – маркировка и сигнализация, тъй като тя също е в незадоволително състояние.
Липсата на светлоотразителност, видимост и съпротивление на хлъзгане са предпоставка за сериозни пътни инциденти. На тази система следва да се направи цялостна инспекция, а не просто инвентаризации, твърдят експертите. Над 20% от републиканските пътища пък попадат в границите на населените места, което увеличава риска от пътнотранспортен травматизъм, твърдят още те.
Според тях статистиката за пътнотранспортните произшествия, загиналите и ранените задължително насочва към необходимостта от подобряване на пътната инфраструктура.
Специфични показатели за това са видът на пътния инцидент, мястото на настъпване на ПТП, частта от пътната инфраструктура - пешеходни пътеки, автобусни ленти, спирки, класът на пътя, часовите интервали.
Установените 77 броя участъци с концентрация на пътни инциденти по републиканските пътища пък изисквали допълнителни мерки по отношение на техническото им състояние – непочистено крайпътно пространство, недобро състояние на маркировка, липса на разпознаваемост и идентифициране на потенциалните опасности.
Авторите на доклада акцентират и върху незавидното положение на техническото състояние на автомобилния парк в България в сравнение с този на страните от Европа.
Със средна възраст от над 18 години и въпреки тенденцията за постепенно подновяване този парк все още остава твърде стар. По официални данни на полицията автомобилите на възраст над 10 години са 3 484 290 (86 на сто), а от тях 1 587 666 са на възраст над 20 години.
България значително изостава от другите източноевропейски страни по отношение на използването на екологични, сигурни и икономични автомобили. Некачествено извършваните ремонти и техническо обслужване на пътните превозни средства може да бъде определено като фактор с висок риск за безопасността на движението по пътищата и опазване на околната среда, посочват авторите на доклада.
Над 80 на сто от ремонтите на автомобили пък се извършвали от нерегистрирани сервизи, които в голяма част не познавали и не спазвали изискванията на производителите за техническо обслужване. Те не носели и никаква отговорност за качеството на извършените ремонти и последствията от тях, а персоналът, работещ в тези сервизи, не се контролирал дали има необходимата квалификация и познания.
Не на последно място - липсва анализ по отношение на състоянието на автомобилния парк като цяло, както и не е ясна причинно-следствената връзка между настъпването на ПТП и неизправността на превозното средство, посочват авторите на доклада.
По данни на МВР през изминалата 2018 г. в страната са регистрирани 6684 ПТП с 611 загинали и 8466 ранени (6478 леко и 1988 тежко). По данни на Националния статистически институт от 2018 г. загиналите на 1 млн. жители са 87 души (разпределение на 611 загинали при брой на населението 7 050 034 към 31.12.2017 г.).
От загиналите през 2018 г. 611 участници в движението 315 са водачи (51.55%); 172 са пътници (28.15%); 123 са пешеходци (20.13%); 1 е работник на пътя (~0.16%). От ранените 8466 участници в движението 3690 са водачи (43.59%); 2987 са пътници (35.28%); 1781 са пешеходци (21.04%); 8 са работници на пътя (0.09%).
За първите шест месеца на 2019 г. са настъпили 2896 ПТП с пострадали лица, при които са загинали 254 и са ранени 3653 участници в движението. Спрямо същия период на 2018 г. ПТП с пострадали лица през 2019 г. са по-малко със 170, загиналите са повече със 7, а ранените са по-малко с 286. Само през юни 2019 г. при 625 ПТП с пострадали лица са загинали 72-ма и са ранени 787 участници в движението по пътищата.
Констатира се, че близо 2.5 млн. са активните шофьори в България. Според данните на статистиката човешкият фактор е сред основните причини за настъпване на пътнотранспортни произшествия, като за 2018 г. голямата част от регистрираните ПТП в България са докладвани като настъпили именно вследствие на човешка грешка.
