Авторът на доклада „Скрийнинг за толерантност и човешки права. Изследване на визуалното и текстово съдържание на учебниците за начален етап на държавния образователен цикъл в България" Ани Маринова отхвърля обвиненията на Антон Стайков в плагиатство. На 5 януари художникът Антон Стайков публикува във Facebook информация за това, че в подготвеното изследване са използвани, без да са коректно цитирани, материали от „Българският буквар. 200 години в първи клас". Проектът, от който е част докладът на Ани Маринова, е на стойност над 39 000 евро, от които 35 000 евро са осигурени от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.
„Обвиненията на Антон Стайков и Свобода Цекова към нас в плагиатство са неоснователни. Ние не преписваме и не твърдим, че книгата „Българският буквар. 200 години в първи клас" е наше произведение, нито претендираме за авторство върху произведението или части от него; напротив, в доклада „Скрийнинг за толерантност и човешки права. Изследване на визуалното и текстово съдържание на учебниците за начален етап на държавния образователен цикъл в България" Ани Маринова е цитирала коректно използваните текстове и пасажи от произведението", се посочва в позиция до медиите, подписана от Маринова.
"Ползването на публикувани библиографски данни, за да се защити или отхвърли една теза, е основен и широко разпространен подход за формиране на изводи и набелязване на проблеми по дадена тема, известно като вторичен анализ на документи. Гарантирането на правото на всяко лице да се ползва свободно от този метод е толкова съществено, че в закона му е отредена специална разпоредба, за да се избегне бъркането му с „плагиатство" - чл. 24, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАПСП. Ползването на части от публикувани произведения без съгласие на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение, които са необходими за обзор, критика, анализ, коментар, или друг вид научно изследване, - е допустимо от закона само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно", пише още в изявлението.
В самия доклад обаче са използвани изображения, заедно с визуалното оформление на изданието на Антон Стайков и Свобода Цекова, без да се посочва „Българският буквар. 200 години в първи клас" като източник.
Създателите на доклада отбелязват, че той е публикуван онлайн като чернова и подлежи на допълнителна обработка. От СНЦ „Политологичен център" посочват още, че са обозначили използваните цитати от „Българският буквар. 200 години в първи клас" по всички правила.
„При цялото ни уважение към труда на Антон Стайков и Свобода Цекова за събиране на буквари, материали, включително визуални, селектирането им и издаването им в книгата „Българският буквар. 200 години в първи клас", заявяваме, че авторското право върху отделните части от буквари, използвани в книгата, текстовете и илюстрациите в тях принадлежи на техните автори съгласно разпоредбата на чл. 11 от Закона за авторското право и сродните му права", съобщават още авторите на доклада.
Според чл. 11 от ЗАПСП авторското право върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на съставителите - но авторското право върху отделните части, включени в сборниците, остава на самите автори.
С други думи - съставителите на „Българският буквар..." нямат формално основание да претендират за правата върху конкретно изображение, публикувано в оригинален буквар.
Спорният момент обаче е съвсем различен - сравнение между фрагменти от доклада и „Българският буквар...", показва, че има дори пример за използване на цяла част от страница на книгата, а не просто копия на представените в нея изображения.
Ани Маринова твърди, че докладът е материал с „нетърговска цел", за заради което „категорично не попада под закона като предмет на плагиатство".
Той обаче е част от проект на стойност 35 000 евро - тоест съставителите на доклада имат собствен финансов интерес от проекта.
Едностранното представяне в медиите на „защитата" на авторството, което Антон Стайков и Свобода Цекова твърдят, че е нарушено, оставя впечатление, че бенефициентите по проект „Да отгледаш ксенофоб" се ползват като мишена за недоказани и силно субективни нападки и обвинения", пишат още създателите на доклада. "Поредицата от медийни изяви, без да е налице искова претенция за защита на авторско право, създава впечатление за планирана кампания срещу нас", казват още те, като допълват, че приемат всички обвинения като клевети, защото не са доказани по съотверния законов ред.
