България влиза в процедура за прекомерен дефицит на Европейската комисия. Това стана ясно след публикуван доклад, оповестен в рамките на пролетната икономическа прогноза от Европейския семестър.
На този етап не се предвиждат финансови санкции срещу страната ни.
В същата процедура досега бяха още 10 държави от ЕС - Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния, а с днешните решения към списъка се добавят Германия, Естония, Латвия и Словения
По същество процедурата цели да насочи конкретна държава към възстановяване на фискалната си дисциплина чрез строг регулярен мониторинг и прилагане на ограничителни мерки.
Контролният механизъм се задейства от Европейската комисия по смисъла на Пакта за стабилност и растеж при два основни случая - ако бюджетният дефицит на страната надхвърли 3% от БВП и/или държавният дълг премине границата от 60% от БВП и започне да намалява с бързи темпове.
Според данните на Евростат, у нас дефицитът в обществения сектор се е увеличил от 3% от БВП през 2024 г. до 3,5 % от БВП през 2025 г. с тенденция за нарастване до над 4% догодина.
В доклада за страната ни се посочва, че увеличеният дефицит се дължи главно на ръста на заплатите в обществения сектор, по-специално в отбраната и сигурността, повишаването на социалните разходи, включително автоматичната индексация на пенсиите, както и на инвестиционните субсидии за "Българския енергиен холдинг".
На този фон прогнозата за икономическия растеж е ревизирана надолу до 2,5%, което е спад спрямо очакваните по-рано 2.7%. Предвижда се също така ускоряване на инфлацията до 4,2% поради по-високите цени на енергията и храните. Държавният дълг ще нарасне до 32,3% от БВП през 2026 г. и до 35,5% през 2027 г.
Какви са препоръките на Комисията?
- Бюджет, отбрана и данъчна политика
- Отбрана: Увеличаване на разходите и готовността за отбрана чрез използване на гъвкави бюджетни правила, като същевременно се следи за ефективността им;
- Енергийни компенсации: Всички мерки за справяне със скъпата енергия да бъдат временни и строго насочени към уязвимите домакинства и енергоемките фирми;
- Данъци и сива икономика: Ограничаване на сивата икономика, по-добра събираемост на данъците, особено просрочените задължения, и разширяване на приходната база;
2. Европейски програми и инвестиции
- Осигуряване на приемственост и непрекъснатост при реформите по Плана за възстановяване и устойчивост;
- Ускоряване на изпълнението на програмите по политиката на сближаване;
3. Публична администрация, правосъдие и бизнес среда
- Администрация: Дигитализация, по-просто законодателство и по-добри умения на държавните служители, особено на местно ниво;
- Антикорупция и правосъдие: По-ефективна борба с корупцията по високите етажи и укрепване на независимостта на Висшия съдебен съвет;
- Пазар и регулатори: По-качествени обществени поръчки, по-независими регулаторни органи и по-ефективни бюджетни инвестиции в научна дейност;
4. Енергетика, екология и транспорт
- Зелен преход: Намаляване на въглеродните емисии, модернизация на електропреносната мрежа и спиране на субсидиите за изкопаеми горива;
- Енергийно управление: Прозрачност в държавните енергийни дружества и целенасочени мерки срещу енергийната бедност;
- Транспорт и екология: Чист градски и железопътен транспорт, подобряване на инфраструктурата (особено в Северна България) и по-добро управление на отпадъците;
5. Образование, социална политика и здравеопазване
- Образование: По-добро обучение на учителите, по-високо качество на образованието в съответствие с нуждите на пазара на труда;
- Социална сфера: Повишаване на заетостта сред уязвимите групи, по-добро обвързване на социалните услуги и заетостта и ефективна подкрепа за хората с минимални доходи;
- Здравеопазване: Пренасочване на ресурси от болничната към доболничната помощ, намаляване на доплащанията от пациенти и преодоляване на дефицита и неравномерното разпределение на медицински кадри.
Какво следва
Икономическият и финансов комитет към Съвета на ЕС (ECOFIN) има две седмици, за да даде становище по доклада. Ако то е положително, Комисията ще започне процедура за свръхдефицит срещу България с конкретни препоръки и мерки, включително евентуален коригиращ бюджетен план и краен срок.
Засегнатата държава трябва да предприеме необходимите действия в срок от шест месеца, като в противен случай може да бъдат наложени финансови санкции в размер до 0,05% от БВП за предходната година. Глобата трябва да се плаща на всеки шест месеца, докато Съветът на ЕС прецени, че държавата е предприела ефективни действия.
