Двама души от администрацията на президента Румен Радев са сътрудници на ДС. Проверката на Комисията по досиетата обхваща главния секретар, началника на кабинета, секретарите, съветниците, ръководителите на отдели и ръководителите на сектори в екипа на държавния глава.
Единият бивш служител на ДС е Илиан Алипиев - съветник на Радев по сигурност и отбрана. Той е бил щатен служител. Алипиев работи в президенството от края на февруари.
След падането на комунизма той е заемал ръководни оперативни длъжности в системата на специалните служби в МВР и Министерство на отбраната.
Вторият сътрудник на президента, свързан с ДС, е Иван Димитров - директор на дирекция "Протокол". Заема поста от началото на февруари. Псевдонимът му е бил Ясен и е бил секретен сътрудник.
Моля по умните от мен да ни разяснят разликата между държавна и национална сигурност.Допустимо е един политик да еволюира от комунист до демократ а за един редови служител на държавата да е противно и не етично. Ах колко е велика тази курвенска демокрация.
До Шамито. От комунист към демократ е еволюция. Обратното е дегенерация. Като Волен. И някои други.
И жалко, ако не знаеш разликата. И в двата случая пазиш сигурността на държавата. Само че в единия случай го правиш със заплаха и изнудване. Разбира се,че има и трети вид – доброволно и кариеристично.
А бе защо никой не се интересува какво са вършили тоя или оня в ДС? Към ДС спадаха и контраразузнаването и външното и техническото разузнаване. И тях ли да заклеймим? Със щатните е лесно. Посочете каква длъжност е заемал и трудовата характеристика на тази длъжност. Също и дали я е изпълнявал формално или с хъс. И машинописката в ДС ли е агент на ЦК? Освен щатните имаше и десетки, ако не и стотици хиляди нещатни сътрудници. Един писал доноси за колеги и близки. Разпнете го. Или само го разгласете пред целия български народ. Друг предоставил квартира за явки и нищо повече. Трета се чукала в тази квартира с майор от ДС. Без да знам с какво се е занимавал, нищо не ме спира да подам ръка на набеден сътрудник на ДС. На ДС беше трудно да се откаже. Прекият отказ се заплащаше не с лагер а със спънки в кариерата и живота. Някои издържаха, някои не. Много са. Какво да ги правим сега? И аз съм бил вербуван. Не се гордея, че не ми достигна твърдост да откажа направо. Мога да заявя, че от мене не са видяли един грам информация. Не знам и не се интересувам дали са ми завели картон. Бях дребна риба. Но от 45 години не са ме закачали.
Интересни са архивите на ЦК и Политбюро,въпреки че най-важните решения са били взимани без да бъдат стенографирани - "на четири очи".