Темата за така наречена "стена срещу дронове" стана особено актуална през последните седмици като идея за противодействие срещу зачестяващата поява на неидентифицирани дронове във въздушните пространства на редица европейски държави.
Първо сили на НАТО трябваше да свалят безпилотни летателни апарати над Полша, а после такива се появиха над летища и военни обекти в Румъния, Дания, Норвегия, Германия и Белгия.
За дроновете в Полша стана ясно, че са руски модели "Гербера", докато при останалите случаи така и не се изясни категорично какви са. Датските власти определиха прелитанията като дело на "професионален актьор" и "системна заплаха".
Франция и Германия от своя страна разследват няколко кораба от руския търговския флот, за които се смята, че вероятно са послужили като платформи за изстрелване на дроновете.
"Има само една държава, която е има готовност да ни заплашва, и това е Русия", заяви на 1 октомври датският премиер Мете Фредериксен по време на извънредна среща на върха на европейските лидери в Копенхаген. "Мисля, че сме в най-трудната и опасна ситуация от края на Втората световна война насам. В момента сме в разгара на хибридна война."
Основна тема на срещата бе укрепването на европейските отбранителни способности на фона на новия тип заплаха.
От началото на войната в Украйна различните видове дронове се утвърдиха като изключително ефективно и евтино средство, срещу което е особено трудно да се противодейства.
От една страна безпилотните летателни апарати могат да бъдат малки и да летят бързо на ниска височина. Това съответно ги прави трудни за засичане и откриване.
От друга страна стои въпросът с тяхното прихващане и неутрализиране. Заради дроновете в Полша трябваше да бъдат активирани изтребители F-35, които да използват ракети за милиони срещу летателни апарати на стойност едва няколко десетки хиляди евро.
Към момента противовъздушните отбранителни способности на НАТО в Европа са пригодени най-вече за противодействие срещу директни заплахи под формата различни видове самолети или бързоподвижни балистични, крилати и друг тип ракети.
В резултат се получава ситуация, в която сила с достатъчно възможности би могла лесно да разстройва ежедневието на европейските страни на ниска финансова и политическа цена и без риск за себе си.
Засега няма конкретни подробности относно какво по-точно ще представлява така наречената "стена срещу дронове". Ясно е, че със сигурност няма да бъде буквална стена.
Идеята е на широк мащаб в Източна Европа да се изгради мрежа от радари и сензори за засичане на малки обекти, летящи на ниска височина и с висока скорост.
Те не просто трябва да бъдат засечени, но и разпознати като вражески обекти, а не нещо различно.
Тези системи трябва да бъдат ефективно свързани с такива за бърза реакция и неутрализиране, което най-често се случва чрез средства за радиоелектронна война - заглушаване на сигнали или изпращане на фалшиви GPS данни, които да отклонят дроновете в друга посока. Друг вариант е използване на скорострелни оръдия или специализирани дронове-прехващачи.
To shoot down Russian drones as effectively and cheaply as Ukraine, NATO countries would need the same anti-drone wall.
— UNITED24 Media (@United24media) October 3, 2025
Here’s what it looks like ⬇️ pic.twitter.com/2gCbRP570e
Основното техническо предизвикателство в случая е мащабът на територията, която трябва да се защити. Фокусът на въпросната "стена" ще бъде поставен върху източния фланг на НАТО в цялото пространство между Балтийско и Черно море - Литва, Латвия, Естония, Финландия, Дания, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България.
Това обаче няма да бъде достатъчно. Случаят от 3 октомври с отменени полети на летището в Мюнхен заради появата на неидентифицирани дронове показва, че вътрешността на Европа също е уязвима.
Друг проблем е скоростта, с която може да се изгради такава обширна мрежа, имайки предвид обичайно бавното темпо, с което работи европейското сътрудничество в областта на отбраната. Съответно тази система трябва да бъде непрекъснато обновявана, за да може да се поддържа бързото темпо, с което се развиват дрон технологиите.
Според еврокомисаря по отбраната Андриус Кубилиус изграждането на "стената" ще отнеме по-малко от година, но немският министър на отбраната Борис Писториус е на различно мнение.
"Говорим за концепция, която може да се реализира през следващите три или четири години", заяви Писториус по време на панел в рамките на Варшавския форум за сигурност на 29 септември. "Защита от дронове, разбира се, но не чрез стена. Технологиите се развиват по-бързо, отколкото в момента са способни да реагират нашите системи за разработка, поръчка и доставка."
Други лидери също изразиха резерви, като въпросът за "стената" е поредният случай, демонстриращ разделението между европейските страни и трудността в постигането на консенсус при взимане на важни решения.
Италианският премиер Джодржа Мелони заяви, че Европа не е нужно да реагира първосигнално на всяка провокация, а трябва да се подготвя целенасочено и предвидливо. Даже президентът на Франция Еманюел Макрон, който обикновено подкрепя всяка една обща инициатива в областта на отбраната, заяви, че ще има трудности в осъществяването на този проект.
В крайна сметка обаче проектът получи одобрението на европейските лидери.
По един или друг начин ще продължи напред, макар и все още да не се знае в каква форма точно и с какво финансиране.
Всъщност неидентифицираните дронове може и да не нанесоха кой знае какви щети досега, макар и да демонстрираха слабости в европейската система за въздушна отбрана. По-лошото е нещо друго.
Вероятно ще се окаже, че "стената срещу дронове" вече се пропуква, много преди да е спряла първия си нарушител.
