Българските деветокласници се представят значително по-слабо в четенето (с разбиране), математиката и природните науки от средното за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това показва докладът на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) за 2018 г., който се провежда веднъж на всеки три години.
PISA представлява мащабен тест, който изследва нивата на функционална грамотност в училищата в 79 държави, членове на ОИСР. В самото изследване са били тествани 600 хил. ученици, като за България са участвали 199 училища и 5294 ученици.
Тестовете оценяват уменията на учениците в четенето и разбирането на текстове с различна сложност, уменията в математиката и разбирането на природните науки.
Допълнително с това PISA проверява и нивата на равенство относно достъпа до качествено образование, достъпът до материална база и недостига на преподаватели, нивата на тормоз в училищата и редица други фактори в образованието, пишат от Института за изследване на образованието, които публикуват статистиката за България.
47% от учениците не са достигнали минималното ниво на грамотност по четене. 53% постигат второ равнище и нагоре. По математика успеваемостта е 56%, по природни науки - 53%.
Като влияние на външни фактори за ниските резултати Вълчев посочи самата промяна в профила на учениците. Учениците, при които в семействата липсва отношение към образованието, се увеличават. По думите му преподаването трябва да по-малко енциклопедично и да е по-практично насочено, с обучение за придобиване на повече умения.
Не очакваме следващите резултати да са по-добри. Това, че са малко по-лоши, не означава, че имаме напредък, коментира още Вълчев. Според него проблемът е в запазване на високите негативни резултати.
Трябва да се мотивират учениците за повече учене. Необходимо е префокусиране на образователната система, изтъкна още образователният министър. Министерството ще насърчава с програми по иновации в училищата и обмяна на добри практики.
Все още не можем да говори за положителен ефект от увеличението на заплатите за по-мотивирани учители все още, допълни той. В заключение министърът заяви, че промяната трябва да се случва с по-бързи темпове.
Четене (с разбиране)
Относно четенето данните на PISA 2018 показват, че средният резултат на българските ученици е 420 точки - значително (с 67 точки) по-нисък от средното за ОИСР. Таблицата показва разпределението на учениците според средния им резултат и по държави в областта на четивната грамотност в PISA 2018.
Според средния си резултат България е в една група с Румъния, Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико, Йордания, Малайзия, Бразилия, Колумбия.
Тестовете на PISA за четенето целят да проверят уменията на учениците на намират, сравняват и комбинират информация от няколко източника, понякога с различен формат - основни начини за придобиване на информация чрез четене. Тестовите задачи пресъздават реални ситуации на четене в електронна среда, а текстовете за четене са разнообразни: онлайн форум, блог, интернет сайт, откъс от статия в електронен вестник или научно списание и др.
Според данните на PISA резултатите на сегашните деветокласници се влошават спрямо последните няколко теста. Ако тази година средният резултат при четенето за учениците е 420 точки, през 2015 г. той е бил 432, през 2012 - 436, а през 2009 г. - 429 точки.
Скàлата, посредством която PISA 2018 обобщава знанията и уменията на учениците в областта на четенето, включва няколко равнища – под първо равнище, първо А, Б и С, второ, трето, четвърто, пето и шесто равнище. Всяко равнище описва знанията и уменията, които са необходими за решаването на задачите от съответното равнище. Най-трудни са задачите, съответстващи на пето и шесто равнище.
Традиционно в PISA второ равнище се определя като критичен праг в постиженията на учениците, т.е. учениците с резултати под второ равнище имат съществени пропуски в подготовката си. Данните на следващата графика показват, че делът на българските ученици под критичния праг от второ равнище е значителен във всички етапи на изследването.
През 2018 г. под това второ ниво са били 47,1% от тестваните ученици - отново най-много в сравнение с предходните 3 публикувани индекса на PISA.
Междувременно спада и делът на онези ученици, които показват умения в петото и шестото ниво - сега той е 2,4%, спрямо 3,6% през 2015 г., 4,3% през 2012 г. и 2,8% през 2009 г.
За сравнение, учениците в държавите от ОИСР, които през 2018 г. имат резултати под второ равнище, са едва 22,7%. От друга страна, делът на българските ученици с резултати на най-високото пето и шесто равнище е малък, като след 2012 г. той устойчиво се понижава (ОИСР, PISA 2018 - 8,7% ученици с резултати на пето и шесто равнище).
Притеснителен момент за всички държави от ОИСР е отчетеният от изследването факт, че едва един на всеки десет ученици е способен да разграничи факт от мнение. За почти две десетилетия от 2000 г. насам различаващите факт от мнение са се увеличили само с 2 пункта.
Математика
Средният резултат по математика на учениците в държавите членки на ОИСР, спрямо който се анализират средните резултати на всички участници, е 489 точки. Разпределението на учениците по държави и среден резултат по математика е представено в таблицата, която следва. Средният резултат на българските ученици е 436 точки или с 53 точки по-нисък от средното за ОИСР.
Според средния си резултат по математика България е в една група с Малайзия, Албания, ОАЕ, Бруней, Румъния, Черна гора. Как се променят резултатите по математика на българските ученици през отделните етапи на PISA, е показано на следващата графика.
Сегашните деветокласници показват лек спад в средната оценка спрямо предходните два индекса през 2015 и 2012 г., но нивото остава по-високо спрямо индексите от 2000 г., 2006 г. и 2009 г.
Междувременно с около 2 процентни пункта се е повишил делът на учениците с резултати под критичния праг на постижения, докато делът на учениците с високи постижения е останал фактически непроменен.
44,4% от деветокласниците падат под този праг на знания, докато едва 4,2% показват умения в математиката от пето и шесто ниво.
За сравнение, учениците в държавите от ОИСР с резултати под второ равнище в PISA 2018 са 28,7%, а учениците с резултати на пето и шесто равнище са 9,4%.
Природни науки
Подобно на математиката, и по природни науки средният резултат на държавите от ОИСР е 489 точки. Средният резултат на българските ученици е 424 точки.
Данните показват, че в сравнение с 2015 г. средният резултат на българските ученици се е понижил значително през 2018 г. - с цели 22 точки. В сравнение с другите две области на измерването - четене и математика, в областта на природните науки се наблюдава най-значително намаление на резултатите на българските ученици.
Промяна се наблюдава и в дела на учениците с резултати под второ равнище и на пето и шесто равнище от скалата по природни науки.
46,6% от 15-годишните показват знания под второ равнище, за сметка на 1,5%, които демонстрират умения в природните науки за пето и шесто ниво.
Подобно на останалите области на измерването наблюдаваме повишаване на дела на учениците с резултати под критичния праг от второ равнище и понижаване на дела на учениците с резултати на пето и шесто равнище.
PISA 2018: равен достъп до качествено образование
Резултатите от изследването за 2018 г. потвърждават наличието на значително разлики в качеството на образованието, предлагано от различните училища. България е сред страните с най-голяма вариация в резултатите по четене между отделните училища - цели 54,7%.
Налице е значителната социална и академична сегрегация, измерени и чрез двата традиционни индикатора - индекс на различиe и индекс на изолация. Особено тревожна е академичната сегрегация - в България се регистрират едни от най-високите концентрации на ученици с ниски постижения в едни училища и на ученици с високи постижения в други.
България е страната, в която учениците с неблагоприятен социално-икономически статус най-често са концентрирани в училища, в които нямат съученици с високи образователни постижения. Това, съчетано с останалите форми на академична сегрегация и с голямата хетерогенност в характеристиките на отделните училища по отношение на качеството, е предпоставка за голямата разлика в резултатите на отделните групи ученици и за силното проявление на феномена „образователна бедност“.
И все пак резултатите от PISA 2018 показват, че разликата в постиженията по четене на българските ученици с най-облагодетелствано и най-необлагодетелствано положение според социално-икономическия им произход намалява значително между 2009 и 2018 г.
Това обаче се дължи на значителен спад в резултатите на учениците с висок социално-икономически статус, докато постиженията на учениците с нисък социално-икономически статус не се променят.
На практика България е единствената държава, в която разликата в представянето на учениците от най-горната и най-долната част на индекса на икономическия, социалния и културния статус се свива, защото намаляват само постиженията на учениците с висок социално-икономически статус.
PISA 2018 определя 3 основни фактора, които допринасят за високите постижения на учениците с неблагоприятен социално-икономически произход: (1) подкрепата от страна на родители и учители, (2) позитивният климат в училище и (3) увереността в собствените способности (или формирани „нагласи към успеха“).
В България делът на учениците с по-неблагоприятен социално-икономически произход, които постигат високи резултати по четене (на пето и шесто равнище) е един от най-ниските сред всички участващи в изследването държави през 2018 г. – 6%, при средно 11% за ОИСР.
Добрата новина е, че дисциплинарният климат в училището като цяло се подобрява между 2009 г. и 2018 г., според интервюта с учениците. Като позитивна промяна тук се отчита също така и чувството на принадлежност към училището и сътрудничеството между учениците.
Докладът отбелязва, че както в България, така и в болшинството от държавите от ОСИР се задълбочава проблемът с тормоза в училище. У нас се отбелязва влошаване на климата на агресия между учениците в посока момчета-момичета, разлика в икономическия статус и разлика в академичните постижения.
По-късно днес се очаква българското Министерство на образованието и науката да коментира постиженията на българските ученици. На PISA 2015 то изрази надежда на сегашното изследване новите учебни програми да окажат влияние и резултатите да бъдат по-добри.
Колкото и министъра да иска да префокусира образованието към усвояване на умения (за което бил закъснял), докато не реформира най-вредните фактори за системата, нищо няма да се промени. Само ще излизат някви лелки от министерството и ще обясняват какво трябвало да се направи и как резултатите не били пък чак толкова зле. Това, което спира всякакви положителни промени е на първо място начинът на финансиране - парите следват ученика. По този начин никой ученик не може да отпадне, защото носи пари на училището, това му дава увереност, че ще мине без да учи, защото знае или не знае, ще има "три" и това е прекрасен начин да се стимулира мързела и да се убие мотивацията. Оттам и лошо представяне на ПИЗА и навсякъде по света. Но явно от министерството не виждат така нещата. На второ място е най-разпространения начин за оценяване - страндартизираните тестове, които не карат децата да мислят, а им предоставят възможност да посочат даден отговор за верен или евентуално да улучат верния, но не ги научават на нищо и не дава обективна обратна връзка доколко са усвоили знания нито на самите деца, нито на учителите. Тестовете не развиват уменията на децата да се изразяват, да разказват и обясняват, да спорят и да се аргументират. Не чух от министъра какви точно компетенции трябвало да усвоят по новите програми, ама сегашните резултати били от обучението по старите програми, затова е трагично. Но че уменията трябва да се усвояват, даже повече от знанията, било много важно, само че какви точно не става ясно. Много приказки, резултат - същия. На опашката.
"Това е чудесен резултат за страна, в която даскалите са 100% под критичния минимум на заплащане" - я пак? Или и ти като Докс подхвана - бедни сме, гладни сме... Един учител в момента получава около 900 лева, а от септември догодина ще получава 1100. Минималната работна заплата в момента е 560 лева. Съгласен съм, че точно тази професия може да бъде по-добре заплатена, но "под критичния минимум" чак при тези застаряващи учители, които не знаят откъде се пуска компютър и все още пишат уроците си на дъската - ами... толкоз. Като обаче някои от нас заговорим за частни училища и оттегляне на държавата от образованието - всички настръхват като ужилени. А междувременно в "Джани Родари" и "Света София" учителите водят класове на два пъти по-малко деца и получават три пъти повече от колегите си в държавните школа... Мистерия...
"По думите му преподаването трябва да по-малко енциклопедично и да е по-практично насочено, с обучение за придобиване на повече умения." ================================= Това е пълно безумие. Как точно си мисли този "експерт" са постигнали челните си позиции в тези класации държави като Китай и Сингапур? С "практически насочен", "ориентиран към интересите на ученика" подход? Нищо подобно, прилагат система подобно на нашата от преди 40 години, но със зверско натоварване откъм количество и ниво на материала и жесток контрол върху наученото. Което е и единствения начин да се постигне нещо. А ние вървим в обратната посока вече 30 години, и резултатите са видни.
Докато родителите на децата смятат, че да си прост но с пари е добродетел, децата просто нямат шанс. Макар, че тези деца които са свестни бързо разбират че в тази държава нямат шанс, и затова заминават. И...кръгът се затваря.
Аз мога да си мисля, каквото си искам, но предпочитам да не разказваме небивалици. В момента минималната учителска заплата е 920 лева, гимназиалните учители взимат малко повече. Това е лесно проверимо и е факт, който просто няма как да е друго яче. И аз когато бях в гимназията, учителите взимаха 500-600 лева, но оттогава изтече доста вода... Колкото до утрепването от работа и късането на нерви - учителската професия далеч не е единствената, в която хората се трепят от работа и си късат нервите. И ще е така, докато заплатите им не се обвържат с постиженията на учениците, докато не се намалят паралелките, докато не се спре с "парите следват ученика"...
Като видах Китай на първо място и си отдъхнах, това е фалшива новина. Китай е последното място на света където децата се учат да мислят. Там децата учат наизуст.
Като видах Китай на първо място и си отдъхнах, това е фалшива новина. Китай е последното място на света където децата се учат да мислят. Там децата учат наизуст. ====================== Това е така, там се учи учат наизуст. Но по математика и физика няма как да се учи само наизуст, а там се набляга много на тези предмети. А и по принцип образованието е област, в която количествените изменения водят до качествени такива. Няма как да се развие мислене без много широка фактологическа база. Което чугунените глави, взимащи важните решения относно бъдещето на нашето образование, вече три десетилетия не могат да го разберат. Прост класически пример: Защо ни е да учим география и история и да зубрим наизуст местоположението на държави и градове по света плюс кой живее там, кой е живял там, каква е историята, икономическото положение, и пр? Има си Google Maps, има си Wikipedia, винаги можем да проверим нещо ако се наложи, нали така? Да, ама има огромна разлика между това да можеш да провериш някакъв отделен факт в интернет от една страна, и това да го интегрираш в по-общата картина и да разбереш значението му от друга. И това има сериозни чисто практически последствия. В Щатите точно липсата на такива познания по география и история сред масовото население е основна опора на тамошната олигархия, когато тръгнат да организирват скъпоструващи войни в далечни кътчета на света. Когато 90% от населението дори не може да намери на картата места като Ирак, Виетнам, Афганистан, пр., е много по-лесно да ги прилъжеш с небивалици за това каква опасност идва от там. А у нас в последните 30 години дълга серия "реформи" с разрушителни за народа последствия минаха без никаква обществена съпротива в резултат на същото такова дълбоко невежество основно това как точно стоят нещата в държавите, където те са приложени. Да си спомняш например някой по времето на Костов, когато се направи здравната реформа, да е вдигнал достатъчно шум относно това до какво точно води преминаването от системата, която имахме преди (и която и до ден-днешен си работи много добре примерно в Англия, макар че и там са тръгнали да приватизират) до такава, основана на "пазарния принцип"? Нищо подобно, хората си гледаха холивудски филми, в които се показва само живота на най-богатите, и си мислеха, че всички в Америка живеят така, без да изобщо да имат представа как там обикновените хора там умират бездомни по улиците понеже не могат да си платят химиотерапията. Като и до ден-днешен няма осъзнаване на това какво точно се е случило. Ей такива неща. Няма как да имаш реални образовани хора и работещо общество без широка култура.