Делото за сградата убиец на столичната ул. "Алабин" беше върнато на прокуратурата за продължаване на разследването по случая.
На 19 септември 2006 г. по 5-етажна постройка рухна в центъра на София и премаза две момичета, които преминаваха с автомобила си край нея. 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова загинаха на място. Почти 9 години по-късно виновни за смъртта им няма. На закрито заседание от 8 май 2015 г. съдия Атанас Атанасов от Софийския градски съд връща делото за доразследване. В определението си на няколко пъти споменава нещо, което не е наред - пасивност от страна на прокуратурата да установи кой е виновен за трагичния инцидент.
Наблюдаващ разследването този път е Милко Момчев. Преди него се смениха петима прокурори, а един от обвинителите - Първолета Никова, през 2010 г. прекрати делото с мотива, че няма престъпление.
Към момента единствените, които отговарят за смъртта на двете момичета, са Георги Кирчев, собственик на сградата убиец и управител на "Хрисома", както и Петър Петров, ръководител на ремонта. Прокуратурата обаче изненадващо е издала постановление за прекратяване на делото срещу Кирчев.
Според прокурор Милко Момчев в хода на делото не било установено да е притежавал съответната квалификация за упражняване на дейност, представляваща повишена опасност, поради незнанието или немарливото упражняване на които да са настъпили общественоопасните последици - смъртта на двете пострадали. Казано на прост език, Кирчев е бил твърде некомпетентен, че да може да бъде отговорен за нещо, от което хабер си няма.
Според прокурора Кирчев хем бил наясно, че е некомпетентен, хем нямал отношение към смъртта на пострадалите. Нямало причинно-следствена връзка между действията му и настъпилата смърт на двете момичета. Срутването било причинено от съвсем други фактори - конструктивни недостатъци на сградата, неподдържането й в значителен период от време от съответните собственици, както и допуснати нарушения при извършваните ремонтни работи. Другият обвинен - Петър Петров, бил по-отговорен, защото ръководел ремонта, смята още прокурор Момчев.
Николай Александров, който бил работник на обекта, твърди, че в деня на срутването на сградата, по разпореждане на Георги Кирчев, са били къртени колони. Прокурорът е отказал да кредитира тези показания на свидетеля, като се е позовал на това, че мъжът заемал непоследователна позиция при отделните разпити.
Съдът обаче подчертава, че по делото са приети 3 технически експертизи. И трите заключения посочват извършваните ремонтни работи в сградата в дните преди инцидента като фактор, обусловил срутването й, наред с други такива -конструктивни недостатъци, заложени още при проектирането и строителството, както и продължителна експлоатация, без нужното поддържане и укрепване.
Съдът намира, че без осъществяването на строително-ремонтните работи, сградата не би се самосрутила, независимо от състоянието, в което се е намирала преди започването на тези работи.
Дейностите, които са довели до срутването, са премахване на касите на вратите по една от осите от елементи на вътрешна носеща тухлена стена и разрушаване на такива елементи от свидетеля Николай Александров. Като допълнителни фактори за отслабване на връзките между елементи на сградата са посочени и извършени дейности по цялостно премахване на вътрешната мазилка по западната калканна стена на сградата и демонтирането на играещото роля за укрепване на подовите конструкции дървено дюшеме.
Дейностите по демонтаж на врати и каси в сградата, собственост на „Хрисома"ООД, не са били извършени по инициатива нито на ръководителя на ремонта Петър Петров, нито на някой от работниците. Били изпълнени като част от възложените с договора между посоченото дружество,подписан от Георги Кирчев и изпълнителя „А - три" ООД, респективно между този изпълнител и фирмата-подизпълнител.
Съдия Атанас Атанасов изрично подчертава, че Георги Кирчев е възложил извършването на дейностите по сваляне на мазилките на вътрешните стени, демонтирането на дървеното дюшеме и на касите на вратите на вътрешните помещения в сградата на ул. „Алабин" № 39.
Съдът критикува постановлението на прокуратурата за спиране на делото срещу Кирчев, тъй като в него неправилно е отдадено решаващо значение на въпросите бил ли е пряко и активно ангажиран Кирчев в осъществяването на строително-ремонтните работи, както и дали е бил информиран редовно за развитието им.
Този въпрос би имал значение в случай, че по делото е установено, че в хода на извършването на тези работи има отклонение от първоначално определения обем и характер на възложената дейност, така че изпълняващите я извършат нещо различно от зададеното от възложителя. В случая всички извършени от работниците дейности са били сред описаните в договорите, с които е възложено извършването на ремонта, съответно на изпълнителя и подъизпълнителя.
Съдът смята, че разследващите органи не са проявили необходимата активност за проверка на показанията на свидетеля Николай Александров. Особено впечатление на настоящия съдебен състав прави пасивността на прокуратурата да събере изключително важни доказателства, от които е могло да се установи обективното състояние на сградата, непосредствено преди срутването й, а по този начин и да се изясни по категоричен начин дали е имало разрушени при ремонтните работи вътрешни стени.
Така демонстрината от органите на досъдебното производство пасивност продължава осма година. Държавното обвинение хем се съмнява в показанията на Николай Александров, защото били изолирани, хем не е положило усилия да ги провери. Събраните доказателства в достатъчна степен установяват връзка между поведението на Георги Кирчев и настъпилата смърт на двете момичета.
Като представител на дружеството-собственик на сградата, Кирчев е бил длъжен да се въздържа от възлагане изпълнението на ремонтни работи и даване на възможност да започне извършването им, след като те повреждат сградата, която е паметник на културата от местно значение, без предварително снабдяване с разрешение за извършване на такива работи от Националния институт за паметниците на културата и без посочената институция да е уведомена, така че да упражнява изискващия се от закона контрол.
При предишното разглебждане на делото и СГС, и САС са дали подробни указания, но настоящият състав на градския съд подчертава, че и до ден днешен те не са спазени и не са събрани всички необходими доказателства.
Вече осма година след произшествието държавното обвинение бездейства и по един друг въпрос - кой и защо е заличил следите от местопроизшествието в часовете след срутването на сградата на ул. „Алабин" № 39. Освен по въпроса за отговорността на длъжностното лице - заместник-кмет наСтоличната община, издало заповедта за премахване на остатъците от конструкцията на сградата, по досъдебното производство е проявена липса на всякаква активност за изследване на въпроса и кои разследващи са допуснали да не бъде запазено местопроизшествието.
Фирма "Хрисома" ООД на Георги и Мая Кирчеви е един от големите длъжници на КТБ. Дружеството е теглило 2 кредита от банката на обща стойност 1,67 млн. евро. Това се случва през 2004 г. малко след като Цветан Василев придобива пълен контрол над банката чрез увеличаване на капитала й с пари на едноличното му дружество "Бромак". Задълженията на "Хрисома" към КТБ все още не са погасени, съобщи наскоро "24 часа".
Първият кредит на "Хрисома" е от януари същата година и е на стойност 971 000 евро. Вторият е от август 2004 г. и е за 700 000 евро. Точно с него "Хрисома" ООД е закупила сграда на централната столична улица "Алабин" 39. За опезпечение по кредита на "Хрисома" е използвана същата сграда убиец. По-късно цялото предприятие, което е с разнообразен предмет на дейност, е заложено в полза на КТБ.
Към края на 2013 г. задълженията на "Хрисома" по договора за кредит към КТБ са 2,37 млн. лв., което означава, че за 10 години от главницата са изплатени едва 890 000 лв. Сградата на ул. "Алабин" 39 не е единствената, погребала хора, която е финансирана с пари от КТБ. Дружеството концесионер на мини "Ораново" също е теглило кредит. През лятото на2013 г. в рудника загинаха 4-ма души, затрупани от кална маса.
