Демографската криза в Япония от години е част и от императорското семейство на страната. От десетилетия Тронът на хризантемата, както се нарича престолът в най-старата монархия на света, е под заплаха да остане празен заради липсата на мъже-наследници.
Но точно защото това е най-старата непрекъсната наследствена монархия на света - на над 2600 години.
Тя е част от миналото, настоящето и бъдещето на една от най-консервативните по отношение на традициите страни и прекалено резките промени са немислими. В края на октомври в Япония влиза в сила закон, който е поредното доказателство за това.
Той ще "бетонира" - поне засега - правилото, че тронът се наследява само от мъже по мъжка линия. Дори и преки наследници да няма.
Настоящият император на Япония - Нарухито, има само едно дете, но това е дъщеря - принцеса Айко. Тъй като тя няма право да наследи Трона на хризантемата, първият в линията след Нарухито е по-малкият му брат Акишино, следван от сина му принц Хисахито, и чичото на императора - 90-годишният принц Хитачи.
Тъй като Нарухито няма син, дебатът за промяна в закона, която да позволи тронът да се предава и на жени и по женска линия, започва в началото на този век.
Натиск от консервативните представители на управляващата тогава - както и сега - Либерално-демократическа партия обаче спира дебата, както и появата на законен наследник - рождението на племенника на Нарухито - Хисахито, през 2006 г.
За момента 20-годишният принц осигурява Трона на хризантемата, но ако той самият няма синове, можеше да се окаже последният император на Япония. Принцът е и единственото момче, родено в императорското семейство за последните 40 години.
Братовчедка му - принцеса Айко, е изключително популярна сред японците.
Нещо повече - анкета по поръчка на един от най-влиятелните вестници в Япония - "Маиничи Шимбун" от пролетта, показва и широка обществена подкрепа на идеята жена да стане император - "За" са били 72% на сто от запитаните и само 10 на сто са против.
Проучване на агенция "Киодо" пък сочи, че цели 83% одобряват идеята да бъде позволено жена да се възкачи на трона.
Въпреки това управляващата Либерално-демократична партия и лидерът ѝ - Санае Такаичи, не смятат да променят правилата.
Точно обратното.
Назад във вековете Япония е имала няколко императрици, всички произхождащи по мъжка линия от династията, но последно това се е случило през XVIII век.
От края на XIX век законът изрично изисква тронът да се предава по мъжка линия, като нормата в настоящия си вид е приета след края на Втората световна война - когато е пренаписано голяма част от законодателството на страната.
Законът за императорският дом не е и променян съществено от тогава.
По-рано през годината в Япония обаче бяха приети поправки в него, които позволяват мъжката линия на трона да се разшири.
Според тях императорското семейство вече ще може да осиновява мъже от 11-те странични клона на династията. Тези фамилии са загубили императорски статут при следвоенните реформи и от тогава са обикновени граждани.
Осиновените мъже, които ще станат членове на императорския двор, трябва да са на поне 15 години и да нямат съпруга и деца. Те самите нямат право да бъдат императори, но техните синове ще могат да заемат Трона на хризантемата.
Другата поправка е малко повече в крак със съвремието и гласи, че принцесите, които се омъжат за обикновени граждани, няма автоматично да губят статута си на членове на императорското семейство, както беше досега.
Промените, които оставят извън закона възможността за жена-императрица, провокираха недоволство в Япония.
Макар да звучи парадоксално, че те са прокарани от първата жена-министър-председател на Япония - Санае Такаичи.
Премиерът на страната е известна с консервативните си възгледи и още преди да оглави правителството и партията си, Такаичи имаше славата на защитник на наследяването на трона от мъже по мъжка линия.
"Ненадминатият исторически факт, че императорската линия се поддържа по мъжка линия в продължение на 126 поколения, е основата на авторитета и легитимността на императора", коментира Такаичи законопроекта.
Тя отсече също, че поправките имат за цел да решат проблема с кризата с онаследяването, а въпросът за самото наследяване остава да бъдещ дебат.
След Втората световна война императорът на Япония има единствено церемониална и символична функция и никаква реална политическа или изпълнителна власт.
Членовете на императорското семейство по правило се въздържат от политически коментари.
Затова и коментарът на император Нарухито по повод дебата за наследяването на трона беше традиционно витиеват. "Надявам се, че дискусиите как да се осигури броят на членовете на императорското семейство ще срещнат разбиране от хората", каза той през лятото.
Брат му Акишино, който е първи в линията за наследяване на трона, беше малко по-директен. Той заяви, че при изпълнението на обществените задължения на членовете на императорското семейство не вижда разлика между мъже и жени. По въпроса за наследяването обаче отказа да изрази позиция и отбеляза, че обществото трябва да продължава да се развива.
Законът обаче продължава да вижда ясна разлика между мъже и жени при наследяването на трона.
