Около 900 000 са българите, които не учат и не работят, съобщава Стефано Скарлета от дирекция "Заетост, труд и социални въпроси" към Организация за икономическо развитие пред БТА.
Според данните им едва 20% от безработните са регистрирани в Агенцията по труда и активно търсят работа посредством държавните институции.
Анализите на доклада показват и че съществена част от безработните у нас не успяват да намерят работа, понеже са с ниско образование и не разполагат с умения за пазара на труда.
От данните става ясно, че младите хора, под 30-годишна възраст, които не работят, са 170 000 души. Безработните представители на етническите малцинства (турци и роми) са 350 000 души.
Хората, които не работят заради семейни ангажименти (отглеждане на деца и грижа за възрастни членове на семейството), са 290 000 души. Безработните хора с увреждания са 190 000 души, а възрастните без работа и близо до пенсиониране са 340 000 души.
Министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков обяви, че по повод изнесените данни се предвиждат няколко законодателни промени.
Планира се реформа в ТЕЛК, която да преразгледа оценката за работоспособност на хората с увреждания. Подготвят се и промени в Закона за насърчаване на заетостта, които да улеснят регистрацията към Бюрото по труда.
Предвижда се също изграждането на по-добра връзка между бизнеса и образователните институции. По отношение на групата със семейни ангажименти се обмисля директива за съвместяване на личния и професионалния живот.
За последните години най-сериозен ефект върху безработицата са оказали COVID кризата и демографската криза, отбелязва Стефано Скарлета.
По негово мнение за подобряване на нивата на безработица в страната трябва да се работи по връзката между отделните държавни институции - Агенцията по заетостта, училищата, университетите и неправителствените организации.
