Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мистичният Еньовден и магията на билките, която пазим и до днес

Това е един от най-прекрасните летни празници Снимка: iStock
Това е един от най-прекрасните летни празници

Връзката на българите с билките е изключително силна дори и в наши дни и това не е случайно.

На територията на България растат някои от най-лековитите билки, сред които маточина, смрадлика, бял равнец, мащерка и живовляк. Тези и още десетки други растения сме се научили да използваме с лечебни цели, за разкрасяване или за късмет и сполука.

Затова никак не е учудващо, че билките си имат собствен празник - Еньовден.

Както при много други празници в нашия календар, така и при Еньовден християнските и езическите вярвания са неразривно вплетени.

Празникът се пада задължително на 24 юни и от религиозна гледна точка се приема, че това е датата, на която се е родил Свети Йоан Кръстител. Имен ден празнуват Еньо, Янко, Яна, Дилян, Диян, Биляна и други.

Далеч по-интересни са езическите схващания, които народът ни има за Еньовден. Денят почти съвпада с лятното слънцестоене, но българите в миналото са вярвали, че той е далечното начало на зимата. Затова и другото име на празника е Летен Игнажден.

Снимка: iStock

Подобно схващане всъщност е било съвсем логично, защото обикновено след като минат Горещниците (28-30 юли), е започвало постепенно захлаждане. Температури от по 30 и нагоре градуса в края на август и през септември са били огромно изключение, а не правило.

По тази причина се е вярвало, че на Еньовден Еньо си намята кожуха и "отива за сняг". Около Еньовден са се подхващали и приготовленията за зимата - сушене на зеленчуци и плодове, както и бране на билки и съхраняването им за студените дни.

Именно билките са в центъра на този празник, защото българите приемат, че "за всяка болка има билка".

Напълно възможно е Еньовден да води началото си още от древните траки, които също са използвали билките за лечение и обреди. Познанието за билките се е предавало от поколение на поколение, а траките са използвали растенията даже и за гадаене, предричане и "гледане в бъдещето".

Еньовден е денят, в който билките са най-лековити, само че задължително трябва да се оберат преди изгрев слънце. Това суеверно схващане всъщност има своята логика, защото преди изгрева билките са най-наситени на етерични масла и съответно са най-полезни.

Снимка: iStock

Най-добре е набраните билки да са 77 и половина - за 77 болести и половинка за "болестта без име". Обикновено последната билка се е давала за неясни общи неразположения и често плацебо ефектът всъщност е давал резултат. Естествено, винаги брането започва с еньовче - тревиста билка с редица приложения.

Еньовчето цъфти с красиви жълти цветчета, захваща се лесно и се използва за лечение на кожни болести и за прочистване на организма.

Най-често заедно с еньовчето се е събирала мащерка, смрадлика, живовляк, валериана, като берачите са задължително жени. Те имат и задачата да сплетат венци от билки и треви и да ги раздадат на останалите.

Еньовден се е очаквал с особено нетърпение от жените, които не успяват да заченат, защото са вярвали, че набраните в точния момент билки ще им помогнат да се сдобият с рожба. Празникът е бил лъч надежда и трепет в сърцето и за тежко болни, за моми, които търсят любовта, за хора, които нямали късмет в живота.

Всеки искрено е приемал, че набраните на Еньовден билки и отварите от тях ще му помогнат по точния начин и вярванията за свръхестествени сили са се прехвърляли и върху водата.

Празникът е една от датите в българския празничен календар, на които се прави "мълчана вода". "Мълчана вода" в България се прави и на Бъдни вечер, Йордановден и Петльовден. На Еньовден обичаят се повтаря - моми наливат вода от извора и я носят обратно в пълно мълчание.

За да е възможно най-лековита водата, е най-желателно момите да не говорят през целия ден и чак след залез слънце отново да проговорят. Съчетанието между лековитите билки и мълчаната вода се е приемало за чудодейно.

Снимка: iStock

Всичко това - билките, изсушените билки, венците и мълчаната вода - са се използвали много пестеливо и със сметка, за да не се пропиляват свойствата им. В някои краища на България, особено в южните, се играе и мълчано хоро около кошниците с билки.

В нощта срещу Еньовден и сънищата имат особено, по-сакрално и мистично значение. Сънищата в тази нощ са пророчески и се сбъдват рано или късно, а момите сънуват за кого ще се венчаят. По морето пък има поверие, че в тази нощ морето застива и от него излизат чудати създания, които се разхождат по Земята.

Празничният Еньовден завършва с палене на клади и прескачането им за здраве и берекет.

Редица от вярванията за този празник днес могат да бъдат открити в постулатите на алтернативната медицина, хомеопатията и езотериката. Все още до огромна степен разчитаме на билките, особено за банални болести като настинка, зачервено гърло, коремни болки, мускулни болки.

Идеите за памет на растенията и памет на водата не са чужди и на азиатската култура, и на някои западни течения, макар и подобно явление да е напълно недоказано.

За сметка на това Еньовден е един от най-прекрасните летни празници, които най-вероятно сме запазили още от древността и до днес.

Може вече да не вярваме толкова силно в билките или да ги приемаме само като свежа добавка към коктейл, но никога не е излишно да им засвидетелстваме нашето уважение.

   

Най-четените