Министърът на вътрешните работи представи пред парламента доста по-различна версия за взрива край колата на Иван Гешев от тази на прокуратурата, 8 души загинаха в Сърбия при нова масова стрелба, а хаосът около бъдещия кабинет се задълбочава. Това са част от водещите новини на 5 май 2023 г.
"Важното от деня" е рубриката на Webcafe.bg, в която накратко ви представяме основните събития от деня, за да се информирате по-лесно за случващото се в страната и по света.
- МВР: При взрива Гешев е пътувал сам, а не със семейството си
В колата, в която е пътувал Иван Гешев при взрива край автомобила му, не е имало членове на семейството му, той е бил сам с охраната си, обяви пред парламента вътрешният министър Иван Демерджиев.
Щетите по колата са минимални, бронираният автомобил е по-защитен от този на президента Румен Радев, а взривът не е можел да го убие, допълни МВР шефът в противоречие на твърдението на прокуратурата, че целта на експлозията е била Гешев да бъде убит.
По-късно зам.-главният прокурор Борислав Сарафов, който първоначално обяви, че Гешев е бил със семейството си, поясни, че го е казал, тъй като той самият бил подведен от думите на Гешев, че се притеснява за децата си.
Още за разминаванията във версиите можете да прочетете тук:
- Нова трагедия с масова стрелба в Сърбия
8 души бяха убити, а 14 ранени при две масови стрелби в Сърбия. 21-годишен мъж е открил огън по група хора в двор на училище в село в община Младеновац, а след това е стрелял и в съседни села.
След новите убийства президентът Александър Вучич обяви "почти пълно разоръжаване" в Сърбия, което включва и двегодишен мораториум за разрешителни за нови оръжия, както и полицай във всяко училище.
Той нарече "терористично нападение" последната стрелба и сравни ситуацията в страната с атентатите от 11 септември в САЩ.
Още за убийствата в западната ни съседка можете да прочетете тук:
- Хаосът около евентуален бъдещ кабинет се задълбочава
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира в петък, че правителство с втория мандат не може да има и вероятността за такова е "нула", но партията му ще продължи разговорите с "Продължаваме промяната-Демократична България". "Не е важно те-ние, думата е "заедно". Имаме последен шанс да се откажат от своята арогантност", коментира бившият премиер.
По думите му ПП-ДБ могат да предложат личности за евентуален кабинет, а въпросът е има ли хора за запълване на министерски кресла и "да изкараме три месеца заедно, или не". Ако отговорът е негативен, това ще означава избори, коментира Борисов.
Кирил Петков от ПП-ДБ след това излезе с 3 варианта - Борисов да направи правителство с ДПС, нови избори или ГЕРБ да подкрепи ПП-ДБ с "най-добрия учен академик Денков".
- Пригожин заплаши да изтегли "Вагнер" от Бахмут
Силите на частната армия "Вагнер" може да бъдат изтеглени от ключовия за фронта в Украйна град Бахмут до 10 май, обяви финансовият ѝ благодетел Евгений Пригожин.
Той обвини в липса на подкрепа руския министър на отбраната Сергей Шойгу и началника на генералния щаб Валерий Герасимов и предупреди, че не са налични 70% от нужните боеприпаси.
Още за обръщението на "Готвача на Путин" можете да прочетете тук:
- В 205 села не живее никой
В 205 населени места в България не живее никой, сочат данните на Националния статистически институт за 2022 г. Най-много такива села има в областите Велико Търново - 69, Габрово - 68, Кърджали, Смолян и Кюстендил - по 9.
В други 1249 живеят едва между 1 и 49 души. Те са близо една четвърт от всички населени места у нас, които са 4999 села и 257 града.
Само в 6 града населението е над 100 000 души - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. В столицата по официални данни живеят 1 190 256 човека.
- Броят на чиновниците у нас се увеличава
С 0.3 е нараснала щатната численост на администрацията у нас, сочи докладът за състоянието на администрацията за 2022 г. на Института по пазарна икономика. През м.г. щатът за чиновници е бил 143 815 души, от които 36 736 в териториалната администрация.
Ръстът спрямо 2016 г. е с 8 на сто. Така през 2022 г. на 100 000 население се падат по 2230 чиновници, или с 363 повече, отколкото 6 г. по-рано.
- НС избра комисиите си, но не и председателите им
Депутатите избраха състава на постоянните парламентарни комисии. Те са 25 и разпределението на членовете им е на квотен принцип за различните парламентарни групи.
Народните представители обаче не успяха да се разберат за председателите на комисиите. Това наложи промяна в правилника за работата на НС, според която председателят на парламента Росен Желязков ще определя кой от членовете на комисиите ще води заседанията.
Първите такива се очаква да се проведат следващата седмица.
