"Радост - ти дете на Рая, ти, божествен ясен плам!"
Одата на Радостта, химнът на Европейския съюз (ЕС) трябва да звучи днес ясно и силно. В деня за раздяла с Великобритания това изглежда повече от подходящо.
Ако не друго, Брекзит успя да направи това, което европейските лидери и Брюксел не успяха повече от десетилетие - британският референдум за излизане от ЕС и най-вече целият хаос след това при изковаването на сделката за напускане успяха да ударят сериозен, разбуждащ шамар на европейските държави за това защо всъщност искаме да сме част от Европейския съюз.
Брекзит убеди и най-големите евроскептици (извън Великобритания), че Обединена Европа е по-добрият план. Разбира се, сега те имат свое виждане за това как трябва да изглежда тази Обединена Европа, но това вече е друга тема.
Референдумът във Великобритания за напускането на ЕС дойде в един момент, в който Съюзът беше подложен на атака - къде от националисти, къде от руски тролове, къде от проевропейски критици, които виждаха, че Брюксел е изпаднал в един доволен коловоз на отричането на всякаква промяна. Спомняте си добре всички фалшиви новини от съмнителни сайтове, посветени на „прогнилия ЕС, който се разпада“...
И гласуването за излизане беше звучен шамар. Една голяма червена лампа, която да подскаже, че колкото и да си повтаряме, че всичко е наред, нещата не са съвсем наред. И има нужда от промяна в това как гледаме на идеята за Европа.
Разбира се, евроскептиците по целия континент отвориха шампанското и започнаха да предричат края на омразния им ЕС с цялата му бюрокрация и ценности. Заговори се за Фрекзит, Грекзит, Итскейп, Портлийв и т.н.
Само година по-късно всички тези жлъчни гласове, пиещи весело край неизкопания гроб на Обединена Европа, се бяха снижили значително. Защото едно е да пропагандираш напускането на Съюза, а съвсем друго е да го направиш на практика и да оцениш какво всъщност ще ти коства това.
Защото ЕС в ролята си на европейска търговска общност е създал една своеобразна взаимозависимост. И откъсването на която и да е държава от него ще предизвика трус - както в ЕС, така и два пъти по-голям в самата държава.
И ако при гласуването за излизане човек е склонен да пренебрегне експертите, които му обясняват точно това, при вече взетото решение осмислянето на последиците може да се окаже доста отрезвяващо. Особено, ако гледаш целия сеир отстрани.
Така евроскептиците се спретнаха и запяха нова песен - тази за преобразяването на Обединена Европа по техен образи и подобие. И това може би наистина спаси европейската идея.
Да, тя ще трябва да се промени. Бюрокрацията не е нещо, което може да те вдъхнови, но пък се връзва чудесно в ролята на злодей, ако на някой популист му е нужен такъв. И не, не е нужно промяната да е именно тази, за която говорят различните националистически формации в момента.
Просто Европа има нуждата да се преоткрие като идея и послание. Ако щете даже и като форма - какво точно ще представлява ЕС в бъдеще.
Първата крачка в тази посока ще са преговорите с Великобритания за бъдещите икономически и политически отношения между Лондон и Брюксел. Ако досега се обсъждаше кога точно ще е подписването на развода, тепърва предстои частта с уточняването на бъдещите взаимоотношения. А това ще е сложна работа, която ще изисква обединената позиция на всички държави членки.
Брекзит обаче вече е факт. И то не успя да разруши ЕС. Напротив - дори даде шанс общността да стане по-силна и по-жизнеспособна. Така че да не приемаме това като откъсване на жизнена част от Европа. Да го приемем просто като подрязване на клонки от общото дърво, което само ще засили плода.
Така че наздраве за Лондон! И честит Брекзит!
