Техни превъзходителства посланиците на европейски страни зачестиха с препоръките относно българските медии.
Първо германският посланик Матиас Хьопфнер се обиди заради наложена му цензура от в. "Монитор", после - първият дипломат на Франция у нас Филип Отие поиска прозрачност относно собствеността на медиите, сега посланикът на Холандия Карел ван Кестерен отбеляза как рекламата, която дава държавата, се е превърнала в своеобразно средство за упражняване на натиск и влияние.
Дипломатите са известни със своята особена предпазливост - и изказ, който не позволява нещата да се назовават с истинските им имена. Изказванията в прав текст бяха прерогатив само на някои посланици в България, например американският посланик Джейм Пардю, нарекъл бившия главен прокурор Никола Филчев "спорна личност".
В секретните грами обаче дипломатическият език е изоставен. "Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им се концентрира в ръцете на все по-малко хора. Репортери и редактори приемат подкупи, за да отразяват определени новини, за да публикуват пропагандни материали под формата на новини, и не публикуват информации, които не се харесват на спонсорите им. Корупцията в медиите очевидно ограничава тяхната способност да служат като глас на гражданското общество". Заключенията са на Нанси Макълдауни, посланик на САЩ у нас (август 2008 - юни 2009) в доклад отпреди три години, изтекъл през WikiLeaks.
Трябва ли да се притесняваме, след като дипломатическият език става все по-недипломатичен? Да. На властта слугинажът винаги се е харесвал. Но преди да отпусне поредната порция пари за "информационно обслужване" и "информационни кампании" на определени медии, нека се замисли кой вярва на слугите...
