"Ако ГЕРБ загуби изборите на първи тур, вечерта ще подам оставка", заплаши миналата седмица премиерът Борисов.
Ако България беше нормална страна, цялата опозиция щеше да се стреми към това.
Но не е. България е стабилна страна. Може да няма разделение на властите, може да няма работеща съдебна система, може да няма и опозиция, но има стабилност. Вечно разклатена, но стабилност.
Затова и единствения, у когото се прокрадва такова желание за оставка, е министър-председателя.
Доколко ГЕРБ е готова да се откаже от властовите си лостове - не е много ясно, но коалиционните партньори не смеят и да си помислят за предсрочни избори.
Реформаторският блок може и да няма бъдеще, но на "автентичното дясно" бъдеще никога не му е трябвало.
Важно е настоящето, а то е меко и удобно. Министерски постове и държавни назначения в изпълнителната власт, опозиционни речи в парламента и медиите. Възмущение във Фейсбук, но гласуване "за" в парламента по всяка спорна тема.
Дори Радан Кънев поиска оставката на Борисов "със закъснител" - ако може да не клати държавата точно сега, а да сдаде властта след изборите.
Реформаторите са нещо като квадратчето "Не подкрепям никого" - ту са управляващи, ту са опозиция. Ако някой подхване темата, започват да си прехвърлят топката от лидер на лидер и от партия на партия, а краят винаги е един и същ: "ДСБ ще напусне Реформаторския блок". Ама друг път.
Патриотичният фронт, който официално не участва във властта, а само я подкрепя, също няма интерес от разпада на коалиционната формула. Каракачанов и Симеонов на практика успяват да прокарат всяка своя идея, без да носят последствия от това.
Последното, от което левицата има нужда в момента, са нови избори. АБВ вероятно няма да повтори "чудото" от 2014 г. и може да остане извън парламента. Татяна Дончева се нуждае от още време за партийно строителство. А на БСП опозиционната роля й е точно по мярка. Особено с всичките си лица в управлението на държавните фирми, които ГЕРБ благосклонно остави.
ДПС е като онези партии с "две крила" - само че за разлика от ливанските групировки, тук военното крило е заменено от икономическо. Все пак етническият мир е ценен капитал.
И ако политическото крило на ДПС официално е опозиция, то икономическото не е отстъпило и на милиметър от позициите си. А нови избори носят риск от разпиляване на гласове заради присъствието на ДОСТ.
Ако петъчното представление в Министерски съвет беше нужно, за да се увери във верността на министрите от РБ - беше обслужен скорострелно. Но нима някой е очаквал друго?
А вие всъщност от какво се оплаквате? Че опозицията не е достатъчно силна или че именно тя е опозиция?