Контраизборният кодекс на Мая

Мая Манолова изпусна президентската номинация на БСП със скандал, но като се замисли човек - от нищо не се е лишила. Тя си е почти президент.

Избрана е (но не от народа) за петгодишен мандат, надпартийно лице е - т.е. отказва се от партийните си функции при встъпване в длъжност, и се занимава с проблемите на гражданите. И тя, също както президента, няма право да внася закони в Народното събрание. И въпреки това го прави - "в името на гражданите". Иначе всички сме твърди защитници на разделението на властите, нали така?

Ако само преди четири години Манолова пиеше кафето си сутрин, слушайки виковете „Оставка", докато „кове" основите на Изборния кодекс, то днес тя е от другата страна - от страната на "недоволните", които търсят радикална промяна. В компанията на един-двама сценаристи.

"Тъй като гражданите не могат да напишат законопроект и да го внесат, аз като национален омбудсман имам задължение да го направя от тяхно име", обяснява Манолова и влиза в ролята на поредния човек, който да говори от името на народа.

Като аргумент за внасянето на предложението тя посочва член от закона*, според който омбудсманът може да предлага законодателни промени, ако установи, че закон причинява или създава предпоставки за нарушения на правата и свободите на гражданите.

Какви права и свободи на гражданите нарушава Изборният кодекс, създаден по неин образ и подобие, историята мълчи.

Този път, за да не бъде сама в начинанието, Манолова е използвала идеи и предложения на „независими експерти" (спомняте ли си социоложката от "VIP Brother" Мира Радева?) и членове на инициативния комитет за референдума (онези, които късаха снимката на президента в ефир и обвиняваха ЦИК в преврат). И всичко това - с уговорката, че самата тя няма право да внася законопроекти.

Мая Манолова не е единственият политик, който защити референдума след провеждането му - при гласуването на оставката на парламента леви и десни се обединиха във вижданията си, че трябва да се вслушат в „гласа на народа".

Оказа се обаче, че не всички чуват едни и същи гласове. Докато двете големи партии ГЕРБ и БСП побързаха да потрият ръце от революцията (уж предназначена да ги изгони от системата), всички останали - от Патриотите до Реформаторите - се притесниха от светлото мажоритарно бъдеще, и с основание.

Опитът да се действа „в името на народа", докато се говори „от името на народа", обикновено не води до добри резултати. „Народът" ясно го показва с реакцията си по време на избори.

Въпреки че два милиона и половина, подкрепили с „да" референдума, не са целият народ, допитването по никакъв начин не е за подценяване - и като глас срещу статуквото, и като опции за промяна на законодателството.

Само че ако националното допитване по трите въпроса мина някак между другото, без каквато и да е разяснителна кампания, то обсъждането на резултатите трябва да се случи сериозно и внимателно, преди да се въведе.

В противен случай можем само да предполагаме до какви дефекти може да доведе гласуването на нов кодекс на Мая Манолова - този път в съавторство с ТВ-сценаристи.